11 март 1835 г. - завършена е часовниковата кула в Габрово. Архивна фотография: Площадът, кулата и ул. "Радецка" в началото на 30-те години на ХХ век.

Вапцов разказва: На пазар в Габрово едно време

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

Какъв е бил пазарът в Габрово едно време? За това разказва д-р Константин Вапцов в своите спомени, издадени в книга от историческата поредица „Габрово – живият град“ на Момчил Цонев и Даниела Цонева. От Вапцов научаваме, че пазарът на Габрово – или т.нар. пазарен площад – е бил на днешния площад „1 май 1876“ до старата часовникова кула на ул. „Радецка“. Пазарните дни за Габрово от едно време са били сряда и събота. Зеленчук на пазара продавали зарзаватчии от Килифарево, Великотърновско. Продавачите в старо Габрово не са имали кантари, затова е имало специален човек – кантарджия, чиято дума е била закон. Но… имало е и измами.

Ето и откъсът от книгата „Габрово след Освобождението. Спомени от д-р Константин Вапцов“:

„След Освобождението пазарният площад беше едно тясно, оградено с къщи площадче, върху което едва можеха да се поберат тарабите за зеленчук на 25-30 зарзаватчии – килифарчени, които идваха в Габрово всеки вторник и петък с натоварени каруци с[ъс] зеленчук, плод на труда им. И в Габрово имаше 3-4 „бостана” (така наричаха зеленчуковите градини) на Падалото и Маркотея, но притежателите им рядко излизаха със стоката си на пазаря, защото я продаваха още в градините си, дето мераклиите габровци ходеха или пращаха децата си да купят пресен зеленчук. Обикновено след като се окъпваха през лятото в реката, габровци отиваха в градината да си купят зарзават и пресни краставици за мезе на ракията, която е изстудил за тях Казака или Охлето.

При всеки килифарченин се прилепяше някое бедно момче, което му запазваше мястото на пазара с тарабата и му помагаше при продажбата, за което получаваше за труда си безплатно зеленчук (обикновено от изостаналия) след развалянето на пазаря. Гражданите отиваха с кошниците си на пазар в[ъв] вторник и петък, след като чука черква за вечерня, когато килифарчени са пристигнали и отворили сергиите си. По този начин гражданите се снабдяваха с по-добър зеленчук и изостаналото вземаха селяните на другия пазарен ден, когато слизаха в града. В Габрово и сега има два пазарни дни: сряда и събота. Към 12 часа по обяд, при развалянето на пазара, отиваха там бедните граждани да си накупят евтино зеленчук, а в много случаи и безплатно. Може да направи впечатление, че градът се снабдява с[ъс] зеленчук от Килифарево, когато почти всяка къща в града си имаше градина в покрайнините на града, в която си посяваше необходимия за домакинството зеленчук. Макар да използваха рационално градините си, габровци (градините обработваха изключително жените) не можеха да задоволят от тях всичките си нужди за домакинството. Но не само гражданите, но и селяните от околията, които имаха възможност да имат големи градини, и те идваха на пазар да си купят зеленчук, като носеха да продават в замяна на това освен яйца и месни продукти, бурени, гъби, плодове и пр.

Най-после, когато се говори за пазара, не може да не се поменат и кантарите, окачени на часовника. Общината отдаваше на предприемач правото си да тегли. Кантарджият, човек на наемателя или той лично, окачваше кантарите си на градския часовник и чакаше да го повикат да претегли продадената стока. Теглеше се най-вече зърнени храни и брашно, каквито селяните докарваха в града пазарен ден и ги стоварваха около часовника – по-близо до кантаря. Това се правеше да не бъдат мамени продавачите от гражданите с неверните им кантари, защото имаха за всеки случай специален топуз на кантаря. Наистина селянинът може да претегли стоката си в село преди да дойде на пазара, но в такъв случай се явява спор кой кантар е верният. Но и градският кантар не беше пълна гаранция за продавача, защото беше достатъчно гражданинът – купувач да намигне на кантарджията и той за гологан [стара монета от десет стотинки – бел. състав.], понякога и за шише вино, намалява теглото с няколко оки. А което каже той, то е закон.“

Ако се интересувате от миналото на Габрово, следете рубриката на Габрово Daily „История“ тук. Още за историческите личности, места и събития от Габрово едно време може да разберете от Онлайн музей на Габрово gabrovomuseum.bg, както и във Фейсбук страницата „Габрово – живият град“.

Книгата „Габрово след Освобождението. Спомени от д-р Константин Вапцов“ е част от историческата поредица „Габрово – живият град“ на Момчил Цонев и Даниела Цонева. Може да откриете книгата в книжарниците в Габрово „Том Първи“ и „Златев“,  а в София – в книжарница „Български книжици“ (ул. „Аксаков“ 10, градинката на Кристал), която предоставя възможност и за онлайн покупка. Купете си книгата „Габрово след Освобождението. Спомени от д-р Константин Вапцов“ онлайн от „Български книжици“ ТУК

Не пропускайте и книгата „Габрово и габровци в старата книжнина. Т. 1. Пътеписи (1662-1878 г.)”, която може да си купите онлайн от „Български книжици“ ТУК


Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
Categories История

Габрово Daily е независима онлайн медия с новини за Габрово, Севлиево, Дряново и Трявна в разделите общество, икономика, образование, култура, спорт, история, изкуства и др. Медийната група на Габрово Daily включва новинарския сайт www.gabrovodaily.info, портала www.gabrovo.net, бизнес портала www.biz.gabrovo.net, Онлайн Енциклопедия Габрово www.gabrovowiki.com, Онлайн музей на Габрово www.gabrovodaily.info. Националните ни медии са сайтът за благотворителност и доброволчество "Добрите българи" www.dobrite.bg и националния исторически сайт "Сторник" www.stornik.org. Медията Габрово Daily е създадена на 17 юни 2014 г. от Момчил Цонев - журналист, писател, културен мениджър, специалист по уеб и дигитален маркетинг. За контакти с нас и запитвания за партньорства и реклама: editor@gabrovodaily.info

error: Съдържанието на сайта е защитено от авторско право.