Габрово Daily продължава с трета част на текста за Васил Априлов от историка Даниела Цонева, публикуван в статията „Габрово в книжовното наследство на Васил Априлов“ от в. „100 вести“, бр. 9, 15 януари 2019 г., с. 5. Поредицата за Васил Априлов е посветена на 230 години от рождението на великия габровец.
Първа част: Васил Априлов – космополитът от Габрово
Втора част: Васил Априлов: „Габрово е главен разсадник на българското образование“
Даниела Цонева е сред най-дългогодишните историци на Габрово. Председател на Сдружение „Обществен комитет „Васил Левски“ – Габрово“. Автор на книгата „Габровските квартали – родени от пътя, закърмени от реката“. Съавтор на историческата поредица „Габрово – живият град“, в която до момента са издадени „Имало едно време в Габрово” (2008, 2009), „Габрово и габровци в старата книжнина. Т. 1. Пътеписи (1662-1878 г.)” (2010), „Снежно Габрово за деца” (2011), „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов” (2012). Книгите може да откриете в габровските книжарници „Златев“ и „Том 1“, а онлайн – в „Български книжици“.
Автор: Даниела Цонева, „100 вести“, бр. 9, 15 януари 2019 г., с. 5
Габрово служи за проход през Хемус към Румелия
Васил Априлов е определян от съвременните проучватели на творчеството му като първи историограф и краевед на Габрово. Той е първият българин, въвел у нас термина „археология”. Отново ще разгърнем неговата книга „Денница на новобългарското образование” (1841 г.), за да прочетем какво пише той за родното Габрово.
За административния статут, наименование, географско разположение, климат на Габрово Априлов пише в своята „Денница на новобългарското образование” (1841 г.): „Габрово, или Габърово – макар по своето пространство и многолюдност да заслужава името град, според турското разделение то е оставено като паланка [голямо село]. Името му произлиза от многото растящи в околността му дървета carpinus bitulus, наречени на български габър. То лежи в подножието на Хемус (Стара планина), в благоприятен, макар и студен, климат и служи за проход през Хемус към Румелия”. За населението и особеностите в местоположението му отбелязва – Габрово отстои на 40 версти [руска мярка за дължина = 1066 м] от Търново, столичния град на България, и е населено само с българи, които заедно с населението на околните колиби наброява 20 000 души от двата пола.
До 1839 година Габрово е субашилък начело с турски управител. След това е превърнато в мюдюрлък – подоколия, съответстваща по обхват приблизително на сегашната община. До 1860 година, когато е обявено за град и център на околия, селището е пряко подчинено на Търновската каза (околия).
Улиците на Габрово са настлани и чисти
„На десетина версти към Стара планина, при колибите Етъра, извира река Етър или Янтра, която мие Габрово, Трявна [тук Априлов допуска грешка] и Търново и недалеч от Свищов се влива в Дунава, където вече е станала голяма река. Тя изобилства с риба (особено пъстърва) и в самото Габрово образува водопад, до който има здрав каменен мост. От това място започват водениците [имат се предвид Каменските воденици, разположени на север от днешните скали в реката, върху които през 1935 г. е издигнат паметникът на Рачо Ковача]“ – разказва Априлов.
Авторът пише и за архитектурните особености, за значими сгради и институции, за далечното минало и останките от него в местността Градище, за занаятите и търговията, за посещението на султан Махмуд II.
Според Априловото описание в Габрово „има три църкви”, „почти всички къщи” са „построени на два етажа, от които долният е каменен, а горният дървен”, „покрити са с плочи”, „в дворовете на много от тях има и чешми”, улиците са „настлани и чисти”. В Габрово е издигнат „биещ часовник на висока кула”, „училище за взаимно обучение, много фабрики за обработка на сурова коприна, голям конак, където се помещават общинският съвет, съдилището и различни учреждения“. Габровци пласират изделията си „из цяла Турция, Влашко, Молдова и Трансилвания”.
Габрово е известно занаятчийско средище
Според Васил Априлов, „тъй като Габрово лежи на пътя към Балкана, в него винаги има много пътници” – факт, който създава „оживление в селището и дава много голям подтик на търговията на дребно”. Още през ХVIII век Габрово е известно занаятчийско средище. Проспериращите през периода на Възраждането повече от 23 занаята са обусловени именно от природните условия и местоположението на селището. А значителното търговско съсловие, израснало „върху плещите на занаятчийството”, като разнася славата на габровските изделия из различните области на империята и в европейските държави, спомага за стопанския растеж и благосъстоянието му.
В „Допълнение” към книгата си „Денница” (1842 г.) той разширява информацията за селището. По населението си Габрово заедно с прилежащите му колиби надминава населението на Самоков и Враца, дори на Свищов (по-голяма част от населението на посочените селища са турци), а Габрово е населено само с българи. Статистиката за 20-хилядното население (цифра, най-вероятно формирана с броя на населението от околните на Габрово колиби и села) той е почерпил не само от свидетелства на хората, но и от издадената кратка география на архимандрит Неофит Бозвели и на Емануил Васкидович.
Имало ли е саксонски колонисти, наричани „латини“, в Габрово?
В „Допълнение”-то коригира данните относно наличието на мостове в Габрово – описва наличните четири моста (три каменни и един дървен), времето на тяхното строителство. Промисля относно времето на създаване на Габрово като селище – според него старинността на мостовете (от времето на българските царе – тук греши) и на Градището, Латинските гробища откъм левия бряг на река Янтра, проходът през Хемус планина са свидетелство за старинността и на селището.
Относно „загадъчното име Латинските гробища, които се отличават с грамадни надгробни камъни”, изоставени според описанието на Априлов, може да се предполага за вероятна връзка със саксонски колонисти, наричани „латини”. Занимавали се с рударство по българските земи, тези „латини“ е възможно да са идвали и в Габровско за проучване и търсене на руди. Например в района на местността Чукарът над днешния кв. Илевци се намира т. нар. „Латинското”. Историографът д-р Петър Цончев не изключва възможността наименованието да е свързано с латинците, останали пленници на българския цар Калоян през 1205 година.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
21 юли 1789 г. – роден е Васил Априлов
2 октомври 1847 г. – умира благодетелят Васил Априлов
2 януари 1835 г. – открито е Габровското Априлово училище
Национална Априловска гимназия – приемникът на първото новобългарско светско училище от 1835 г.
Ако се интересувате от миналото на Габрово, следете рубриката на Габрово Daily „История“ тук. Още за историческите личности, места и събития от Габрово едно време може да разберете от Онлайн музей на Габрово gabrovomuseum.bg, както и във Фейсбук страницата „Габрово – живият град“.
ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ ЗА ГАБРОВО
Посетете специалната страница за книгата „Кварталите на Габрово. Част 1“ в Онлайн музей на Габрово
Купете си книгата „Кварталите на Габрово. Част 1“ онлайн от следните книжарници: