„Аз като българин не останах хладнокръвен към всеобщото течение – освобождението на отечеството”. Това споделя Антон Андреев Иванов, известен като Габровчето, за участието си в Ботевата чета през 1876 г. Той участва и в Българското опълчение през Руско-турската война от 1877-1878 г., както и в Сръбско-българската война през 1885 г.
Антон Андреев Иванов е роден през 1849 г. (други източници сочат за рождена 1850 г.) в с. Колишовци, Габровско. От много ранна детска възраст заедно с баща си Андрей Иванов той емигрира в Румъния като много други българи и се озовава първоначално в Галац, впоследствие в Браила, където работи като градинар.
Ботев четник
“Сладко е да умре човек за отечеството“. Сега е време да предпочетеме горните думи. Поздравявам ви и тръгвам. Браила, 1876 г.“ Оставил това прощално писмо, Антон Андреев Иванов, участник в Ботевата чета, се качва на парахода „Радецки“, за да поеме пътя към свободата.
Името на Антон Андреев (останал известен и като Габровчето) фигурира във всички известни досега списъци на Ботевата чета, съставени от Захарий Стоянов, Йордан Кършовски, Никола Кючуков, Кириак Цанков, както и в бележките от личното тефтерче на Ботев.
Кога и къде Антон Андреев – Габровчето се запознава с Христо Ботев не е известно, но най-вероятно това да е станало през 1875 г. или първите месеци на 1876 г. Йордан Планински, член на Браилския таен комитет, пише за неговото участие в подготовката на четата: „той действуваше за събиране на момци и ги е водил в къщата ми и от нас ги е прехвърлял през Дунава, за които е иждивявал [осигурявал] пари за поддържането им няколко дни, пренасяше оръжие, чанти, мушами и други потребности”.
След гибелта на войводата Христо Ботев и разпокъсването на четата, той и Димитър Тодоров се присъединяват към групата на Никола Войновски, разпръсната постепенно от потерите и несгодите в планината. Отделил се от нея, той се скита из Балкана в продължение на няколко дни. Нa 7 юни е заловен край Етрополе и отпратен в София, където след около двумесечен затвор е освободен на 30 август 1876 г. по силата на амнистия поради недоказана виновност. „Амнистията ми даде и ми продължи живота, за да мога да бъда и аз в числото на свидетелите на нашето освобождение“ – споделя Антон Андреев в молба от 23 август 1897 г. относно отпускането му на народна пенсия, съгласно Закона за подобряване материалното положение на поборниците и опълченците.
Участие в Руско-турската война от 1877-1878 г.
След затвора Антон Андреев отново забягва в Румъния. Когато започва Руско-турската освободителна война, още в края на април 1877 г. се записва доброволец в Четвърта опълченска дружина, в която служи до 8 юли 1878 г. „Възползван от дадената ми свобода, не останах в България, а успях да премина Дунава и да застигна момент, когато се устройваше Българското опълчение и да вляза в редовете“ – отбелязва Антон Андреев в молба до пенсионното отделение. Той участва в боевете за защита на Шипченския проход (9-21 август 1877 г.), при Шейновския укрепен лагер (28 декември 1877/ 9 януари 1878 г.), както и при прочистване на района, източно от Търново по направлението Котел – Сливен от башибозуци, черкези и войскови шайки – при р. Тича (16 януари 1878 г.) и при Садово, Пловдивско (20 януари 1878 г.).
Съдбата на Антон Андреев след Освобождението
В следосвобожденските години той създава семейство (на 21 октомври 1882 г. встъпва в брак с Кръстина), но се включва активно и в изграждането на нова България. След уволнението си от състава на Българското опълчение заминава за гр. Чирпан, където се заселва по собствено желание и участва в обществено-политическия живот на Източна Румелия. Известно време работи като инструктор в създадената народна милиция в с. Пранга (дн. Патриарх Евтимиево), Пловдивско. В инцидент при учебна стрелба, цевта на пушката му се пръсва и Антон Андреев ослепява с дясното око.
След много кратко пребиваване в Габрово, през 1883 г. се преселва в гр. Варна, където до 1897 г. служи като разсилен (прислужник) в окръжния съд. През 1885 г. – от 17 ноември до 16 декември, Антон Габровчето е част от Летящия отряд (състоящ се от 900 редови войници, 100 конници и 6 оръдия), формиран под началството на капитан Коста Паница. В състава на тази военна структура, той участва в Сръбско-българската война на Северния фронт под командването на капитан Георги Ст. Тодоров в боевете по линията Арчар – Видин.
Две години – от април 1903 до април 1905 г. – габровецът е отново разсилен във Варненското окръжно финансово управление. Дадената му земя като поборник-опълченец се оказва неплодородна и доходът от нея не подобрява материалното му състояние, затова той търси други възможности за издържане на семейството си.
Доживял да види свободно отчеството си, Антон Андреев умира на 28 февруари 1912 г. в гр. Варна след боледуване и лечение в Мариинската държавна болница.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
Статия за Антон Иванов Габровчето в Онлайн енциклопедия Габрово
Поклон пред Ботевите четници от Габрово
Ако се интересувате от миналото на Габрово, следете рубриката на Габрово Daily „История“ тук. Още за историческите личности, места и събития от Габрово едно време може да разберете от Онлайн музей на Габрово gabrovomuseum.bg, както и във Фейсбук страницата „Габрово – живият град“.
ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ ЗА ГАБРОВО
Посетете специалната страница за книгата „Кварталите на Габрово“ в Онлайн музей на Габрово
Къде се продават част 1 и част 2 на „Кварталите на Габрово“?
В Габрово
- „Том 1“ на ул. „Константин Иречек“ 4 (вижте на картата тук)
- „Златев“ на ул. „Константин Иречек“ 7 до Баев мост (вижте на картата тук)
- „Златев“ на ул. „Орловска“ 27 (вижте на картата тук)
Онлайн
КВАРТАЛИТЕ НА ГАБРОВО. ЧАСТ 1
КВАРТАЛИТЕ НА ГАБРОВО. ЧАСТ 2
ОЩЕ ПО ТЕМАТА