Автор: Момчил Цонев, Габрово Daily
На 79-годишна възраст Стоян Цонев от Габрово предприема изкачване на върхове в Непалските Хималаи в началото на тази година. По професия той е машинен инженер, работил е в габровски заводи като „Болшевик“ (по-късно „Инструмент“) и „Текстилмаш“. След пенсионирането си за кратко работи и като охранител. Но явно пъпът му е хвърлен в Балкана, както сам казва, и от 2006 г. насам работи на Узана – като хижар, в информационния център, като помощник в хижи и хотели. Често участва и в туристически планинарски екскурзии – в Пирин, Стара планина, Родопите… Но през април 2018 г., на 79-годишна възраст, габровецът се включва в българска група, която се качва в Хималаите, по пътя към Еверест – нещо, което малцина, дори и по-млади, биха се осмелили да направят.
Габрово Daily ви среща с един габровец, когото едва ли можем да наречем обикновен български пенсионер – четете в рубриката „ГабровциТЕ“.
Не на шега, на 1 април 2018 г., Стоян Цонев отпътува към Непал с група от още 15 души. Полетите от България към Непал са през Дубай. Престояват два дни в Катманду – най-големия град и столица на Непал с население от над 1 млн. души.
От многолюдната столица българите поемат с малък самолет над дълбоки долини и върхове до летище Лукла. Летището е с малка наклонена писта и пилотите водят полетите с невероятни умения – разказва Стоян Цонев.
От това летище започва и пешеходното изкачване на Хималаите. Групата се движи по пътя на алпинистите за Еверест – по дълбока речна долина с рододендрони и тук-там бели магнолии. Ето и разказът на габровеца, който той сподели с Габрово Daily:
„По пътеката постоянно се движеха туристи, носачи, якове и мулета с огромни товари. Учудваха ни тия малки хора с товари, колкото е собственото им тегло. За два дни стигнахме централното селище Намче базар.
Спяхме в малки туристически стаички – лоджи, навсякъде с ресторанти с топли напитки и храна. До манастира Тянгбоче (3859 м) стигнахме след трудно изкачване и мъгливо време, но за късмет преди залез мъглите се вдигнаха и на хоризонта видяхме красивия белоснежен връх Ама Даблам.
По-нагоре се редяха неописуеми хималайски красоти, а дълбоко под нас – бушуващата млечносиня река. Всеки ден след пристигане в определеното селище качвахме и съседен връх за климатизация. Така над Фериче достигнахме 5100 метра надморска височина.
И така до Базов лагер Еверест на 5360 м н.в. Беше неописуема радост, снимки, поздравления. Но като видяхме в колко много жълти палатки алпинисти се готвеха за щурм, тогава усетихме какво е да ти предстоят тия огромни височини.
После се спуснахме в селището Горак Шеп, пихме чудесно кафе в най-високия бар в света.
Най-голямо затруднение за мен беше изкачването на връх Кала Патар (5630 м) след една студена безсънна нощ. По стръмната пътека към върха имаше непрекъснат поток от хора. Казах на водача, че ще се изкача, докъдето мога. Така и стана. На около 200 м под върха умората надделя, въздухът намаля, спрях, направих снимки и се върнах.
Оттам видях връх Еверест в далечината с бяло облаче от снежен прах на билото. След три дни се изкачихме по друга долина до езерата Гокьо и изкачихме връх Гокьо Ри, висок 5 350 м.“
Непал е чудесна страна – обобщава преживяванията си Стоян Цонев. Но и много различна от България. И това го показват множеството снимки от невероятното пътешествие на габровеца в Хималаите.
„Когато на връщане имахме възможност в ранното утро да разгледаме центъра на Дубай, бяхме впечатлени от огромната разлика. От бедния, многолюден, задръстен от коли и мотори, прашен град Катманду в луксозния град от небостъргачи. Но Непал остава в спомените ми с добрите мили хора, които се издържат с непосилен труд“ – разказва още габровецът.
Според Стоян Цонев всяко пътешествие обогатява познанията и душата, а движението дарява здраве: „Вярно, че е свързано с разходи, но човек може да се лиши от някои материални удоволствия и да добие други – духовни и здравословни“. На въпроса какво е усещането да предприемеш изкачване в Хималаите на такава възраст, нетипичният габровски пенсионер споделя: „Аз съм закъснял за тия далечни пътешествия, но в духа на шегата казвам, че късно съм започнал да се развивам. Затова започвайте навреме“.