Интервю с Момчил Цонев за в. „100 вести“, бр. 167, 21 юли 2018, с. 3, автор Женина Денчева
Момчил Цонев е сред 20-те най-изявени млади личности на България за 2018 г., отличен за културния му принос към Габрово. Създател на първия Международен фестивал за градски изкуства и щастие 6Fest, първата онлайн енциклопедия за Габрово Gabrovowiki, първата компютърна игра за Габрово Gabroville, най-популярния клип за Габрово „Щастливо Габрово“. Автор е на 4 книги за града – „Имало едно време в Габрово”, „Габрово и габровци в старата книжнина. Т. 1. Пътеписи (1662-1878 г.)”, „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов” (трите в съавторство с историка Даниела Цонева) и „Снежно Габрово за деца”. Създател и главен редактор на онлайн медията Габрово Daily, портала Gabrovo.net и бизнес портала biz.gabrovo.net. Завършил е Националната Априловска гимназия. Бакалавър по журналистика и магистър по културология в СУ „Св. Климент Охридски“. Докторант по онлайн журналистика в Софийския университет. Носител на наградата на Община Габрово „Златен Хирон“ за принос в развитието на града (2004).
Как минаха ученическите Ви години, кое училище сте завършил?
С гордост винаги казвам в кое училище съм учил – Националната Априловска гимназия в Габрово. Пътят на това училище от ХІХ век е пример за силата на предприемчивия дух на габровци, който създава „държавност преди държавата“. Това е един много точен израз на проф. Здравка Константинова, изказан за възрожденската българска журналистика, но държавност преди държавата има в цялото ни възрожденско общество, в създаването на училища, църкви, читалища от самите граждани, от цялото общество.
Ако по-често си припомняме тези важни достижения от миналото, ще знаем защо е нужно, дори задължително, в днешните си действия да сме на същата висота.
Кога за пръв път усетихте, че може да направите, по-точно да напишете нещо за историята и напредъка на Габрово?
Пиша още преди гимназията. Публикувах детски стихчета на 11. После дойде интересът и към историята. Всичко почна от едно домашно, което така и не провериха в час. Тогава учех още в СУ „Райчо Каролев“. Задачата беше да напишем разказ за нашето семейство. Звъннах на баба ми на село и тя ми разказа по телефона за нея, за дядо, за прадядо. Сигурно съм бил ІV или V клас. Семейните истории от едно време ме заинтригуваха. Водех си записки в тетрадка. Вече в гимназията си купих диктофон. Почнах да снимам с източногерманския фотоапарат на баща ми – Beirette. После с лентов фотоапарат Praktica, също немски.
В Априловската гимназия интересът ми към писането се задълбочи. Участвах в конкурси, сътрудничих на местните вестници „100 вести“ и „Габрово Днес“. Първите ми запознанства с местната журналистика бяха с Бояна Пенчева в „Габрово Днес“ и Иван Господинов и Димка Господинова в „100 вести“. Като кандидат-студент в Софийския университет носех цяла папка с мои публикации за устния изпит по журналистика.
Дипломната ми работа за бакалавър по журналистика беше на габровска тематика – пътеписи за Габрово от възрожденския период. По-късно тази дипломна работа прерасна в книгата „Габрово и габровци в старата книжнина. Т. 1. Пътеписи (1662-1878 г.)”.
Имате три книги в съавторство с майка Ви Даниела Цонева, която е историк. Как работихте заедно, кой бе водещата фигура в писането, как се пише с родната Ви майка?
За габровската историография това не е прецедент. Братята Христо и Петър Гъбенски издават първата печатна история на града през 1903 г. – „История на града Габрово и габровските въстания“. Нашето сътрудничество в писането с майка ми е даже още от 2001 година – тогава дадох идеята за по-поетичната част от заглавието на нейната първа книга „Габровските квартали“ – „родени от пътя, закърмени от реката“. Започнахме да пишем заедно пет години по-късно – първата ни обща книга е „Имало едно време в Габрово“.
Майка ми е дългогодишен историк с многобройни научни публикации. А аз съм преди всичко писател. Затова в нашия авторски тандем започнахме, като тя допринасяше най-вече с историята, фактологията, а аз обличах фактите в слово. В книгите с повече от един автор не можеш да балансираш с везна поравно участието на всеки – не е важно кой с какъв принос е в дадена част от книгата, а до сработването заедно.
Аз съм привърженик на писането с поука – защото в миналото ни има множество истории, които не трябва да забравяме. Те са тъжни, забавни, абсурдни, противоречиви или вдъхновяващи. Затова в „Имало едно време в Габрово“ присъстват много такива истории, настоявах да ги има. Габровци заслужават да знаят и да се поучават от историята. Ето само малка част от тези истории – как габровци са имали право да носят оръжие в Османската империя, защо 50 години след Априлското въстание централна улица все още носи името на османския военен Фазлъ паша, кой квартал бил „Веселата Унгария“, защо габровци са искали да разрушат старата часовникова кула, кои индустриалци създават славата на Българския Манчестър, кой ни нарича „Гаванчестър“. Много от тези истории са разказани още от братя Гъбенски и д-р Цончев, но с годините са били забравени.
Може ли да анотирате накратко четирите книги за Габрово? С коя Ви бе най-трудно?
Историческата ни колекция носи името „Габрово – живият град“ и започна през 2008 г. с „Имало едно време в Габрово“ в съавторство с майка ми. Книгата включва 426 архивни фотографии и 30 илюстрации на старо Габрово. На корицата на книгата пише: „Авторите подаряват на читателите си планетата Габрово – колекция от хора, събития, места, истории, предания, процеси в забавен, понякога тъжен или поучителен, исторически „комикс“. Тази книга е позитивната визитна картичка, чието послание е „Елате и живейте в Габрово. Тук винаги са се случвали красиви неща“.
През 2010 година излезе „Габрово и габровци в старата книжнина. Т. 1. Пътеписи (1662-1878 г.)“. За първи път тази книга представи антология и анализ на 22 чуждестранни и 12 български пътеписи от 1662 г. до Освобождението през 1878 г. Представихме образа на Габрово и габровци в няколко области – природа и география, архитектура, историческо и стопанско развитие, етнография, народопсихология, физически облик на габровци, статистически данни за населението.
През 2011 г. написах първата детска книга за историята на Габрово – „Снежно Габрово за деца“. Първоначалният замисъл беше за по-голяма книга, но не намерих достатъчно местно финансиране за издаването й. Затова книгата остана пътеводител за всичко най-важно и най-габровско само през зимата – със забавни разкази за габровската котка без опашка, как са празнували едно време Коледа и Нова година в Габрово, кои са най-важните събития, случили се в Габрово през зимата, кои са най-известните габровци, родени през зимните месеци, най-смешните „зимни“ анекдоти.
Последна в поредицата, но само засега, е книгата „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов“ от 2012 г. Спомените на габровския лекар са писани в средата на XX век и се появиха за първи път в самостоятелно издание.
Поредицата „Габрово – живият град“ се издава от Фондация за българска литература в София и с голямата помощ и разбиране от нашия издател, който дори не е габровец – Румен Баросов. Партньор на всички издания е и сдружението „Обществен комитет „Васил Левски“ – Габрово.
Носител сте на наградата „Златен Хирон“ за принос в развитието на Габрово (2004 г.), какви бяха мотивите за награждаването Ви?
Бях един от петте носители на отличието „Златен Хирон“ за 2004 година. Останалите бяха президентът на фирма „Дзалли“, Пейо Пеев от „Алфрида Пеев“, тогавашният директор на ПМГ Йордан Ташков и диригентът на Камерния оркестър Иван Стоянов. Аз бях първият студент, носител на „Златен Хирон“. В грамотата ми за получаването на „Златен Хирон“ са изредени мотивите за награждаването ми – като автор на проекта „Събор на културата“, спомоществовател на Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“ и Национална Априловска гимназия, носител на десетки литературни награди. Това беше една великолепна инициатива, която отличаваше хората с принос за издигане авторитета на града.
Разрових се в старите вестници и открих какво съм казал тогава по повод на наградата: „Вярвам, че докосването до изкуството прави човека по-духовен, но най-вече по-добър. Не съм магьосник, нито имам властта да направя Габрово по-добро място за живеене. Нито мога с вълшебна пръчица да променям душите на хората. Само искам да вярвам, че в добрите и проспериращи общества живеят добри и отговорни хора“. И днес бих казал същото – по-добри и отговорни хора са ни нужни.
„Златният Хирон“ дойде при мен заради поредица от срещи с творци под името „Събор на културата“ през 2003 и 2004 година. Дарих книги на габровската библиотека, на Априловската гимназия и на ученици. Един от гостуващите творци беше поетът Любомир Левчев. След литературната вечер в интервю той сподели за мен: „Може би наистина носи габровския дух на развитие. Не ми е хрумнало. Може би. Защо не. Дай боже!”. Надявам се наистина да е така.
Създател и главен редактор на онлайн медията „Габрово Daily“ сте. Каква е основната мисия на сайта?
„Габрово Daily“ стартира на 17 юни 2014 г. Няколко дни след това в интервю за вестник „100 вести“ споделих каква редакционна политика ще води медията. И четири години по-късно аз продължавам да спазвам обещаното. Ето какво беше то: „Целта на „Gabrovo Daily” е да бъде модерната медия на нашия град“. „Габрово Daily“ се появи с модерна визия, лесен достъп през телефон и се наложи в социалните мрежи – за да бъде близо до хората. Година след появата на „Габрово Daily“ започнах да изграждам най-голямата онлайн медийна група в града – в нея освен новинарския сайт влизат портала gabrovo.net, бизнес портала biz.gabrovo.net и онлайн енциклопедията gabrovowiki.com. През февруари 2018 г. стартирах и онлайн тв канал Gabrovo.net TV. Новинарските видеа може да се гледат във Facebook страницата на „Габрово Daily“ и събират средно от 5 000 до 10 000 гледания – най-високата гледаемост на новинарска видео емисия за Габрово. Новата медия прави заявка за качествена и сериозна журналистика. „Жълтите“, сензационни публикации нямат място в „Габрово Дейли“. Не отстъпих и тук, макар че „жълтите“ сензации и заглавия носят моментно повишаване на трафика. Медиите имат социална и образователна функция, освен да информират и забавляват. В нито едно заглавие или материал „Габрово Daily“ не използва уличен жаргон и елементарен език. Дори за една кражба или катастрофа може да се пише интелигентно.
Редакционната политика на gabrovodaily.info е да акцентира върху новините за хората, за габровци. Поставям хората в центъра на журналистиката, която ще прави „Габрово Дейли“. За мен е важно хората да научават за успехите на габровци. С тази цел създадох две рубрики – „Ах, този арт“ и „ГабровциТЕ“. Ако габровски ученик спечели състезание в която и да е област – изкуство, наука, спорт, това е водеща новина за „Габрово Daily“ с не по-малка стойност от която и да е друга.
Четири години по-късно със сигурност знам, че да правиш независима регионална медия е много трудно. Аз продължавам, защото съм упорит. И защото все пак вярвам, че Габрово и габровци го заслужават. Но не можеш да разчиташ нито на централа в София, нито на някой „Голям брат“ – това е цената.
С моите усилия „Габрово Daily“ измина много път от 2014 година насам. Преди старта на сайта не знаех дори дали ще имам достатъчно новини. Първият мой партньор беше вестник „100 вести“ и лично Иван Господинов, за което съм много благодарен. В началото част от новините ми бяха от вестника.
Днес „Габрово Daily“ е търсен партньор за събития и организации. Като моя лична мисия приемам популяризирането с приоритет на културни и благотворителни инициативи и предприемачеството. Сред новите ми партньорства, които ценя заради благородните им каузи, са две групи на габровски майки, обединени във Facebook и водени от Весела Димитрова и Павлина Крумова.
Създател сте и на първия Международен фестивал за градски изкуства и щастие 6Fest? Разкажете нещо повече за него.
6Fest e фестивал за улични изкуства. Името се роди в края на 2016 година и произлиза от името на най-стария квартал – Шести участък. Това беше и водещата първоначална идея на фестивала – старинният Шести участък да се превърне в ядро на съвременните изкуства в открити пространства. В първите две издания се наложи основните ни събития да бъдат в Градинката с мечето и на площад „Възраждане“ поради по-големия им мащаб. Но Шести участък си остава в мислите ми – да стане творчески квартал като любимия ми Капана в Пловдив.
Горд съм, че за втора година 6Fest е най-популярното културно събитие на Габрово в социалните мрежи след Карнавала. По улиците български и чужди артисти играха съвременен цирк и улична магия, премина парад на кокили и светлинен карнавален парад, живи статуи радваха минувачите. Видеото за 6Fest 2018 има 30 000 гледания.
Мечтата ми е един ден Габрово да е известно не само като Столицата на хумора, но и като Столицата на уличните изкуства, да бъде резидентен център за артисти от цял свят.
А как се роди идеята и как сътворихте най-популярния клип за Габрово „Щастливо Габрово“?
През 2014 година хора от цял свят правеха клипове от различни градове, като танцуваха на мелодията от песента „Happy” на Фарел Уилямс. Реших, че Габрово заслужава да има един красиво заснет клип, който да показва най-популярните места в града и да говори на универсалния език на музиката. Не по-малко важно – поставих си за цел този клип да покаже едни от най-добрите художествени и спортни групи в Габрово, защото те го заслужават. И така се роди „Щастливо Габрово“.
Благодарен съм и на групите и техните ръководители, които приеха поканата ми да участват – Александър Белков и Шоу балет „Магия“, Веселина Жекова и Клуб за спортни танци „Ритмика”, Лилия Стойнова и Фолклорен ансамбъл „Сивек“, Лили Пантелеева и Танцова школа „Лиана“, Васи и групата по зумба в Спортен клуб „Троя“, Светослав Славчев и Младежко театрално студио „ГаРгаРа“, школата на Ива Пенчева, Дани Белев и Quick Hands Project, „F.I.M.S.”, „Underground Riders“, „Бъки“. Няма как да изредя всички около 180 души.
Какво представлява първата онлайн енциклопедия за Габрово Gabrovowiki, чийто автор сте?
Gabrovowiki.com е габровската Уикипедия. Създадох я със софтуера на световната енциклопедия, така че следва нейния принцип – да систематизира познанието за Габрово. Има статии в различни раздели – от бизнес и архитектура до исторически личности и събития. Енциклопедията продължава да се попълва с нови статии и всеки е добре дошъл да предложи такива. Така заедно с музиканта Илко Илиев създадохме статии за джаза в Габрово. С подкрепата на автора Петрана Колева статии от историческия сборник „Априловски свод“ също се появиха в Gabrovowiki.
А какво е оригиналното в първата компютърна игра за Габрово Gabroville, на която също сте автор?
Габрово е единственият град в България, който има собствена онлайн Уикипедия и собствена компютърна игра. Шеговито казано, това са сред чудесата на Габрово в ХХІ век, както през ХХ век се раждат чудесата Паметник в реката и Кораб в гората.
Gabroville разказва за приключенията на един космически габровец от Планета Габрово, който пристига в нашия град. Докато преодолявате препятствията заедно с него, вие научавате любопитни факти за Габрово.
Арт проектите ми, за които разказвам сега, се осъществиха благодарение на програма „Култура“ на Община Габрово. Да се занимаваш с култура и изкуства днес е трудно, с тази програма това занимание става поне малко по-поносимо и най-важното – възможно да се сбъдне реално.
Защо създадохте първия видео бизнес портал за Габрово biz.gabrovo.net
За да бъде новата „Книга на габровската индустрия“ – от ХХІ век. Предприемачеството е важна съставка от духа на Габрово. През 2015 година, след много разговори, направих 20 видео интервюта със съвременни габровски предприемачи – с техните поуки и уроци за бизнес успех.
След всичко това естествено идва признанието. Вие сте сред 20-те най-изявени млади личности на България за 2018 година, отличен за културния Ви принос към Габрово. Разкажете повече за това отличие.
Да, през май в Пловдив бях отличен сред 20-те най-изявени млади личности в България от области като култура, бизнес, наука и т. н. Признанието дойде от младежката организация Junior Chamber International (jCI) в България, част от световна мрежа в над 100 държави от цял свят. Журито включваше значими имена от различни сфери.
Най-големите ми постижения през последните 10 години – от поредицата „Габрово – живият град“, през Gabrovowiki и Gabroville, до „Щастливо Габрово“ и 6Fest – никога не са били награждавани в родното ми Габрово. Първото признание за тях дойде отвън, от национално жури, независещо от местни фактори – и това е възможно най-обективната и истинска оценка.
Макар че не сте всеки ден в Габрово, Вие мислите и работите за авторитета на града…
Действията ми са го показали – с различните ми проекти в историята, културата, изкуствата, образованието, предприемачеството, фестивалния туризъм, медиите на Габрово. Днес мисля, че е време за синтез. Един град не може да се развива хармонично без заедно да се развиват всички тези сфери.
Време е за труд и постоянство. Промяната винаги е идвала от горе надолу. Време е за обединение на новаторите и хората на действието срещу апатията, злобата, бездуховността и обречеността на смърт.
Общество без дух и предприемчивост е обречено да умре – със или без демографска криза. Не трябва да позволяваме Габрово и духът на габровци да се стопят, да изчезнат много преди един предполагаем фатален край на демографската криза – не от физическо изчезване, а от духовно и културно.
Нужно е да се създаде едно общество на хората на делата, едно общество, което взаимно, задружно, обединено да работи и с делата си да напредва. Тръгнал съм вече по този път.