„Ах, този арт“ на Габрово Daily ви представя света на фотографията на Bellamy Byron.
Аз съм гражданин на света и Вселената. Но когато ме попитат „откъде си“, винаги отговарям с „от Габрово“, тъй като считам, че именно в този град се случи интелектуалното и творческото ми израстване. Учила съм в Национална Априловска гимназия – един изключителен храм на знанието. Какво уча сега – след едногодишна девалвация по чужди географски ширини, уча на местна (българска) територия Психология. Но всъщност уча всичко, което животът ми предостави – сподели за „Ах, този арт“ Bellamy Byron.
И ще завършим тази статия с едно от стихотворенията на Bellamy Byron.
Цвете в асансьор
Натискам копчето на асансьора. Светва в червено и чакам. Проследявам цифрите и си представям движението на асансьора. Надолу, спускане.
9. Сещам се за съня си от същата нощ.
8. Розова роза.
7. Благоуханна.
6. Сякаш и сега мога да усетя аромата й и тактилното усещане при нежното докосване на листата.
5. Затварям очи, за да задържа спомена жив.
4. Поемам дълбоко въздух.
3. Издишвам.
2. Време е.
Денят започна
и
блаженството е на пауза.
ОЩЕ ПОЕЗИЯ
Bellamy Byron в „Ах, този арт“: „Ще се случим с вечността“