Габровският фотограф Радослав Първанов е един от главните герои в „Темата на Нова“: „Последен кадър“, излъчена на 31 януари 2016 г. по Нова телевизия. Репортажът разказва за селфитата на екстремни места. Габровецът е познат със свои фотографии от върха на 70-метровия пилон на паметника Бузлуджа.
Как се стигна до участието ти в репортажа на Нова телевизия?
Ден след като се прибрах от едни много щуро прекарани почивни дни на Бузлуджа заедно с гости от Великобритания и верен приятел от Габрово, ми се обади репортерът на Нова Телевизия Мария Милкова.
Тя ми разказа, за „Темата на Нова” , в която тя планираше да покаже пред зрителите филм за опасната мода, превзела вече и България – селфи на екстремно място.
Бях скептичен в началото, но разбрах, че освен един инцидент с железопътно захранване, тя искаше да покаже гледната точка на фотографи, чийто почерк са снимките, заснети в трудни, дори невъзможни условия. Сподели ми, че от изложбата „Бузлуджа – паметта на времето” знае, че имам снимка как съм седнал на ръба на пилона, издигащ се на 70 метра над връх „Хаджи Димитър” – от паметника Бузлуджа. Мария поиска да идем до паметника и да покажа какво правя, когато съм там и се кача горе, как снимам, какви гледни точки подбирам, как стигам до там, включително и любимото ми място, от което стават най-страшните, но и най-живописни кадри.
Какво е твоето мнение за фотографиите на екстремни места?
Темата е изключително актуална и важна за нашето общество, в което понякога е по-важно да си направиш екстремно селфи от познато, но много опасно място, отколкото да прецениш какво може да ти се случи. Камо ли да мислиш за изкуството на фотографията и да твориш, за да „изтърпиш” тръпката и адреналина, които ще те връхлетят, докато правиш лудите снимки. През цялото време в съзнанието ти е мисълта за последния кадър, че това може да е той…
Как заснехте кадрите от паметника Бузлуджа в екстремните зимни условия?
С екипа на Нова телевизия се разбрахме за ден, в който ще тръгнем от Габрово, ще идем до Казанлък и от там ще „атакуваме” върха. Минахме от там, понеже панорамният път от Габрово до Бузлуджа през зимата е непроходим, изоставен е от държавата и не се поддържа.
Ранния следобед пристигнахме в подножието на върха, беше ясно, че връщане назад няма. Горе – студ, вятър, мъгла с видимост не повече от 5-6 метра и никакъв ориентир. Екипирахме се и всеки нарами своята техника. Тръгнах напред и поведох групата към паметника, близо час газихме в сняг до кръста и се борихме с бурния вятър, докато стигнахме.
Качвате се с телевизионния екип до върха на пилона на паметника. Разкажи ни какво е да снимаш от такава височина в сняг и мъгла.
Да, всичката налична техника беше подготвена и поехме по пътя към върха на пилона. След двадесетина минути вече бяхме горе, там вятърът, мъглата и усещането за студ бяха в пъти повече, отколкото беше в подножието на паметника.
Аз снимах това, което ме впечатляваше, формите, които беше направил вятъра от снега, навяванията, камарките, които наподобяваха пясъчни дюни. Снимах и разказвах какви спомени имам и какво виждах в момента. Слушаха ме с интерес, няколко камери следяха всяко мое движение. Качихме се на върха на пилона.
Отидох до ръба, погледнах надолу, направих няколко кадъра, Мария ме гледаше с изумление как стоя там в тази виелица, повтаряше да слизам и че ще ме снима на безопасно разстояние до парапета. Подготвиха всичко необходимо и аз се върнах отново на най-опасното място. Жалко, че всичко беше потънало в мъгла и не можах да взема екстремната камера и да им покажа гледка, спираща дъха на всеки. Да покажем по телевизията колко е красиво, но и страшно опасно. Да видят хората, които безразсъдно ще се отправят нагоре, че не бива да го правят. Уви, и дрон носеха със себе си – големи професионалисти, времето не позволи. След края останахме с уговорката да направим друг филм в по-подходящо време.
Приключих снимките си и вече на терасата на върха говорихме за опасностите, за риска, екипировката, подготовката, кадъра, който търся и разбира се темата, която е засегната и в заглавието на филма „Последният кадър”.
Стана късно, почна да се стъмва, тръгнахме по стълбите надолу, през целия път разговаряхме за преживяването ни, което беше неописуемо. Беше опасно, беше страшно, но беше неповторимо и уникално!
Къде те завари новината за излъчването на репортажа по Нова телевизия?
В неделя (31 януари) започнаха да ми се обаждат познати и приятели, че са разбрали за филма. Аз бях в София при най-добрия си приятел и имах ангажименти преди обяд. По едно време се качвам в един от новите трамваи и една госпожа ми се накара, че правя опасни неща и не бива заради едните снимки да поемам такъв риск. Казах й, че ще се вслушам в забележката й и че довечера ще разбере от репортажа на Нова тв какво за мен са тези снимки и какво е този риск. Тя слезе на желаната спирка и се усмихна за довиждане.
Прибрах се в Габрово привечер и се събрахме, за да гледаме филма. Бях засипан от съобщения и обаждания на мои приятели и почитатели във фотографската ми страница с поздравления или мнение за филма.
Можете гледате репортажа в „Темата на Нова“ „Последен кадър” с участието на Радослав Първанов тук:
Разгледайте галерията с кадрите, които Радослав Първанов прави по време на заснимането на репортажа за Нова телевизия:
Фотографската работа на Радослав Първанов може да видите в Радослав Първанов Фотография – Radoslav Parvanov Photography