Поетът Петър Чухов гостува в Габрово на 5 ноември по покана на сдружение „Артерия“, за да представи най-новата си стихосбирка „Сбогуване с нарцисизма“ (изд. „Жанет 45“). Това е тринадесетата книга на Чухов и съдържа стихотворения, писани през последните години, някои от които са печелили национални награди за поезия като „В полите на Витоша”, „Магията Любов”, „Славейкова награда” и др. Чухов пише музика и текстове и свири в етно рок групата Гологан, Par Avion Band и групата за поезия и алтернативен рок LaText, с която представя стиховете си. Той е двукратен носител на Славейковата награда, връчвана в Трявна – през 2005 и 2016 г.
Представя ви едно интервю на Ива Съйкова с Петър Чухов, специално за рубриката „Ах, този арт“ на Габрово Daily:
Възможно ли е сбогуването с нарцисизма?
Сбогуванията винаги са относителни. Щом си се докоснал до нещо, то е станало част от теб и е завинаги с теб. По-скоро става дума за някакво деактивиране, за преминаване в латентно състояние. И така всъщност всяко сбогуване е един вид имунитет.
Какво мислиш за тазгодишния лауреат на Нобеловата награда за литература?
Изглежда добър човек.
До колко консервативна територия е награждаваната литература по света и у нас?
Наградите по принцип са механизъм за канонизация, затова какъвто и автор или текст да бъде награден, това неминуемо работи в посока на някакъв вид канонизиране. А всеки канон е израз на консерватизъм.
Кой побеждава в титаничните двубои между Петър Чухов и Чешо Пухов?
На единствения формален такъв, който се състоя тази година на рождения ми ден в Столична библиотека, победителят в крайна сметка се оказа Петър, въпреки че Чешо водеше през повечето време в резултата. Иначе в ежедневието те рядко се срещат.
Какво може да те извади от равновесие?
Неравновесието и асиметрията са характерните ми състояния. Така че въпросът по-скоро е какво може да ме вкара в равновесие, пък било то и неустойчиво.
Тази година ти беше лауреат на Славейковата награда. Призът получи за стихотворението “Свобода или смърт”. Няколко дена след обявяване на наградените се появи подписка с искане да върнеш наградата. Вярно ли е, че си подписал подписката?
Да, подписах я, и ако се бяха събрали достатъчно подписи, щях да я върна. Но уви, оказа се слаба работа. А и жената, която беше инициирала подписката, я оттегли. Така че си задържах наградата (усмихва се).
Колко залеза правят една любов?
В книгата ми това не е въпрос, така че за него няма отговор.
Кога свършва искреността в поезията и започва симулацията?
Няма чиста искреност и чиста симулация. Просто пропорциите в различните моменти са различни. Дори в рамките на едно стихотворение те могат да се променят (и то нееднократно). Така че нещо, започнало с преобладаваща поза или неискреност, да завърши с несъзнаван дори за самия автор изблик на откровение. Разбира се, възможно е и обратното.
Как си представяш сега света след 10 години?
Все още съществуващ.
Въпросите зададе Ива Съйкова, галерия „Орловска 10“
Из стихосбирката „Сбогуване с нарцисизма“ от Петър Чухов
СБОГУВАНЕ С НАРЦИСИЗМА
Дълго гледах с любов
отражението си
във водата
духна вятър
кожата му се сбръчка
косите отплуваха
по течението
пораснаха му рога
които стояха странно
на фона на слънцето
ореол
който залязваше
после бавно
настъпи мрак
и видях
истинската си същност
ЦЕЛУВКА
Най-добрият начин
да намерим
общ език
ОЧАКВАНЕ
От дългото гледане
през прозореца на сутерена
очите му се насълзяват.
Вижда само крака,
а мечтата му е да види
поне едно
човешко лице.
Но знае – това ще стане
само, ако някой падне.