„Ах, този арт“ на Габрово Daily представя Владислав Христов – българският поет беше гост в новата книжарница „Хеликон“ в Габрово в навечерието на габровския Карнавал. Бил е носител на множество първи награди от конкурси за кратка проза, поезия и хайку. Името му влиза сред 100-те най-креативни хайку автори в Европа. Творбите му са превеждани на 16 езика. Издадени книги: „Снимки на деца“ (кратки прози, 2010), „Енсо“ (поезия, 2012), „Фи“ (поезия, 2013), „Германии“ (поезия, 2014), „Germanii” (на немски, 2016), „Обратно броене“ (поезия, 2016), „Продължаваме напред” (публицистика, 2017).
На 19 май беше първият гост в новата книжарница „Хеликон“ в Габрово. Какви са впечатленията ти от габровската публика?
Габровската публика се различава много от софийската. Като цяло съм забелязал, че читателите на премиерите извън столицата са по-любопитни и питащи, имат по-близък и непосредствен контакт с автора. Същите впечатления у мен остави и гостуването ми в Пловдив. Представянията преминават по-скоро като разговор с публиката, защото тя иска да научи много както за автора, така и за творбите му. Този обмен рядко се случва при пренаситената софийска публика. В Габрово се смяхме доста, почетох фейлетони, после поговорихме, беше уютно и камерно. Бих гостувал отново с удоволствие, малкият и сплотен екип на книжарницата е страхотен. Градът има нужда от такова местенце за книги и общуване на хора, изкушени от литературата.
Пестеливо по габровски с едно гостуване представи две книги – стихосбирката „Обратно броене“ и сборника с публицистика „Продължаваме напред“. С какво продължаваш напред твоето творчество след последните си книги?
Тази „пестеливост” дойде от идеята ми да представя различни жанрове пред габровските читатели. За да не бъдат пренебрегнати феновете на поезията, включих в събитието и последната ми книга с поезия „Обратно броене“. Мисля, че във всеки български град има хора, четящи поезия и пазещи зрънцето на интереса си към това най-чисто Слово, живо. А относно ”бъдещите ми творчески планове” – знам ли, аз разчитам много на знаците при издаването на следващите си книги. В момента ми текна писането на хумористичен и абсурдистки роман, вече съм на 60-а страница. Много се забавлявам с героите, които често ме изненадват и ме вкарват мен самия в неочаквани ситуации. Много е увлекателно и странно писането на роман, понеже досега съм писал какво ли не, но не и романи. Искрено се забавлявам, дори пишейки, понякога се смея с глас. Сигурен съм, че и читателите ще бъдат заразени от приключенския дух на героите и абсурдните ситуации в които попадат.
Като част от екипа на радио „Бинар“ отрази и габровския Карнавал. Какви са впечатленията ти от най-голямото културно събитие в нашия град?
Не бях очаквал такава мащабност на всички събития и в същото време такава добра организация. Градът просто се преобрази пред очите ми. Живял съм в Кьолн, Германия, където също се провежда уличен фестивал, който се слави като един от най-големите и пищни в Европа, но габровският не му отстъпва по нищо. Порази ме и голямото участие на деца и млади хора в карнавалното шествие, което ми върна надеждата, че не всичко в тази страна е изгубено.
Много приятно впечатление ми направи и Биеналето на хумора и сатирата в изкуството, както и новата директорка на Дома на хумора и сатирата Маргарита Доровска, с която направих интервю. Невероятно деен и излъчващ положителна енергия човек. Да завършиш Кралския колеж по изкуствата в Лондон и да се върнеш в България, за да работиш и вложиш цялото си знание и потенциал в една благородна мисия, е акт, достоен за уважение.
За първи път ли гостуваш в Габрово? Какъв е градът ни през очите на един поет, живял в Шумен, София и Германия?
Бил съм в Габрово преди доста години, сега видях града жив и пълен с усмихнати хора, дано и извън Карнавала Габрово да бъде такова. Преди да сме поети, писатели и какви ли не (между другото не съм фен на категориите и етикетите), ние сме хора. През моите човешки очи градът е от онези места, в които все още има следи от запазен български дух. Хората са непосредствени и чистосърдечни и те гледат в очите, когато говорят – сигурен знак, че съхраняват човещината в себе си. Габрово е от онези градчета, при които искаш да се връщаш и се усещаш бързо в свои води. Прословутата габровска стиснатост май ще се окаже мит. Разхождайки се по улица „Орловска”, влязох в магазин за българско вино и съдържателите му – много приятно младо семейство – ме почерпиха с чудесно шардоне. На същата улица, възрастна двойка, върнала се от Испания и отворила кулинарно магазинче, ме гостиха с невероятен хамон. И в двата случая усетих добронамереността и истинското желание за човешко общуване, а не само за търговия.
След 4 стихосбирки и 1 книга с кратки прози издаваш хумористична книга („Продължаваме напред“). На какво се смеем в новата българска литература и култура?
Често се смеем на тъжни неща, хуморът е лакмус за всеки един народ. Българският народ е тъжен. Това от една страна е съзнателен избор, станал неделима част от народопсихологията ни, от друга е процес, продиктуван от историческите дадености и сегашното състояние на страната. Тъжният народ е предимно жлъчен и подигравателен, радва го провала, не победата. Искреният и жизнерадостен смях на свободния човек му е чужд. В една такава среда е трудно да се пише хумористично, светлият хумор е трудносмилаем и невписващ се. Книгата ми „Продължаваме напред” е колкото хумористична, толкова и абсурдна, изобщо отразява действителността, в която живеем. Важното е в цялата тази лудост да намираме сили да продължаваме хода си напред. Дори като контра на негативните и античовешки процеси, които текат в света, ние трябва да се отнасяме много по-човешки един с друг, много по-разбиращи, а не първосигнално реагиращи и съдещи. Труден и бавен е процесът на очовечаването, но аз вярвам в него. Ако всеки положи поне малко усилия в ежедневието си, сам ще види резултатите пред своите очи. Няма по-голям стимул от тях.
Габрово е известно като Столица на хумора. Какво по твое мнение може да отличи в туристически и културен план града ни от другите популярни дестинации за туристи?
Габрово е ценно не с размерите си, а със своята китност. Близостта на такива пазещи традициите места като „Етъра” са също голямо предимство. Домът на хумора и сатирата е комплекс, който няма аналог в световен мащаб, и добрата му реклама и популяризирането му би довело много нови туристи. Градът ви е жив, пазете го и го поддържайте!