Рубриката ни „Ах, този арт“ представя авторския текст на Ива Съйкова от галерия „Орловска 10“ за най-новия проект на габровеца Христо Явашев – Кристо – „Плаващите кейове“ на италианското езеро Изео. От 18 юни до 3 юли Кристо, който е известен с мащабните си пространствени произведения по цял свят, направи възможно хората да ходят по вода.
По стъпките на други стъпки, направени преди теб, тръгваш, ходиш, посядваш за съзерцание, за да успокоиш пулса си… Оставяш се на вълните, които те люлеят, на вятъра, който с благодарност приемаш да се закача с теб, на слънцето, жарко и на моменти безмилостно усмихнато. Вървиш и не спираш, започваш с неизменната първа стъпка, с порива на любопитстващ, с тръпката от неизвестното…стъпките стават много, брои ги времето и ги превръща в разстояния, преодолени и оправдаващи цената до целта.
Златните отблясъци на тънките втъкани нишки, контрастът с тъмносинята вода. Босите крака на милион и триста хиляди многолики и смирени хора, един цял народ на поход, като на поклонение пред свободния дух.
Камино дe Изео!
Бели, жълти, червени и черни ходила чертаят новите връзки, новите мостове, които няколко поколения мръсна политика се опитват да изгорят. Възгласите „Благодарим ти, Кристо” и „Браво” се извисяват навсякъде. Извикани с цяло гърло и с искрена радост. Преминавайки разстоянието между островите и континента, този порив на радостта те завладява и енергията край теб и в теб вибрира с честотата на детската душа.
Аурата на това гигантско произведение е искряща, в хармония със света наоколо, природата и човешките души. Апотеоз на щастието от споделените крачки, от възможността да вървиш по водата, а същевременно да си по въздух, от обединението и някак лекото приемане на различията, на толерантност, еманация на нещо довяно от друг, енигматичен свят, по-добър, по- чист и благодарен.
Всеки миг от денонощието е изненадващ, цветовете на златната тъкан се променят в синхрон с ъгъла на слънцето или отсъствието му. Водата се вълнува по-силно при залез, вятърът е непредсказуем…
Отказвам да мисля за статистика!
Колко метра плат? Колко време за построяване и колко за разваляне? Колко средства? Колко години борба, за да се сбъдне? Това вече е написано и изказано хиляди пъти!
Защото изкуството е един постоянен, инатлив опит за летене, за преодоляване на тежестта на земното притегляне и спешна операция за премахване пердетата от очите…
Защото изкуството измества личния ти център и взривява замъглените ти сетива, промива заблатяването и оставя трайни връзки между островите и континенталната суша вътре в теб, надува платната на малката ти платноходка към посоки непознати и неизследвани, сбъдва мечта – успяла съзнателно или подсъзнателно да те промени и, приемайки я, да предадеш напред устрема…
… и ето в такива мигове на проясняване напира желанието да извикаш искрено: „Благодаря, Христо Явашев и Жан Клод!”. И нека вятърът носи тази споделеност – детски син балон – от тук до края на света!
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
13 юни 1935 г. – роден е Христо Явашев – Кристо
Почина роденият в Габрово артист Христо Явашев – Кристо
Повече за Христо Явашев прочетете в Онлайн енциклопедия Габрово тук