„Ах, този арт“ на Габрово Daily представя девет въпроса към Петър Делчев за изложбата му „Организирана спонтанност“, зададени от Ива Съйкова.
„Организирана спонтанност“ е фотографската изложба на Петър Делчев, която ще бъде открита на 23 ноември 2017 г. от 18:30 ч. в галерия „Орловска 10“. Това е експозиция от избрани черно-бели фотографии, открити и запечатани по време на безбройните скитания на Петър Делчев из България и чужбина. Фотографиите, селектирани за този проект, нямат за цел да акцентират върху конкретните места и събития. Кадрите са архитектурни фрагменти, силно въздействащи и заредени с енигматичен емоционален заряд. Целта е визуална наслада и провокиране на изразено сензитивно усещане, споделя за изложбата Ива Съйкова от галерията-домакин.
Петър Делчев е човек с разностранни интереси – от музика (Исихия/Isihia, Kayno Yesno Slonce, Ambient Folklore), през докторска титла по химия, работа като специалист по маркетинг и реклама до фотография. Обича да пътува, събира музикални инструменти (като умее да свири на голяма част от тях) и често снима по време на тези си занимания. Участвал е в две фотографски изложби в България и две в Германия.
„Организирана спонтанност“ е първата ти самостоятелна изложба и съм поласкана, че се съгласи да я наредим в галерия „Орловска 10“ в Габрово! Имаше ли колебания или някакво виждане за това къде ще бъде първата ти самостоятелна изложба?
Изложбата „Организирана спонтанност“ е по покана на галерия „Орловска 10“, Габрово. Честно казано – дори не бях планирал изложба, докато Ива Съйкова (на която искам да благодаря и за името на изложбата) не ме покани. След това колебания нямаше.
Пътешестваш много. Снимаш. Когато започна да публикуваш снимки във Фб ми направи впечатление, че повечето от кадрите са силно заредени с емоции, което привлича моментално. Магнетичност някаква, която ме караше да не ги подминавам, а да очаквам следващите, а ти публикуваше почти всяка седмица. Какво те привлича в даден обект? Търсиш ли философията на мига или натрупаната енергия от мисли и чувства подсъзнателно влияе върху избора на обект?
Има случаи, в които излизам с фотоапарат в раницата (с идея за снимане) и се връщам, без изобщо да съм започнал да снимам, но има и случаи, в които снимам с телефона, тъй като нямам под ръка друга техника. Общо взето подборът е на усет – има места, на които съм бил много пъти, но едва на поредното посещение виждам какво бих искал да заснема там. Разбира се, тъй като снимането ми е хоби, не винаги имам възможност да посветя дни на „дебненето“ на най-добрата светлина или лазенето на разни трудно достъпни места, от които кадърът би изглеждал най-добре. Радвам се, че съм успял да предам нещо от настроението на съответната „сцена“.
„Организирана спонтанност“ е изложба, която се роди трудно. Подборът на кадрите беше тежка работа. Трудна задача е да избереш 20-25 от хиляди заснети кадри. Как всъщност стигна до селекцията?
Първата селекция беше най-забавна – минах пред около 4000 (предварително избирани) кадъра, от които избрах 3. След това установих, че трябва малко да „омекотя“ критериите и кадрите станаха около 200. После след няколко отсявания с Ива Съйкова, Вера Гоцева, Райна Москова остана сегашната селекция от 26 снимки.
Музиката е неделима част от твоя свят. Познаваме се от доста години покрай групата „Кайно Йесно Слонце“. През 2011 г. участвахте в проект на сдружение „Артерия“- „Мистик – фестивал за един ден“, който според мен беше изключително успешен и провокира габровската публика да открие етно музиката. И понеже в последно време организираш успешни концерти на чуждестранни етно музиканти, как намираш родната етно сцена към момента? Развива ли се и има ли потенциал? Променя ли се?
Сцената непрекъснато се развива, а и както бях писал преди известно време – в близко бъдеще ще мога да напиша есе на тема „влиянието на нискотарифните авиокомпании върху възможността да видим на живо групи, по които иначе само бихме „точили лиги“ (с извинение за езика). Нашата си, родна, сцена е в поредна трансформация (поне според мен), като вече виждаме и комерсиално успешни проекти, което до преди 10 години си беше неизпълнимо. За мен самия т.нар. underground продължава да е по-интересната област, в която се зараждат новите неща, някои от които ще се окажат и жизнеспособни на пазара. В деня след откриването на изложбата – на 24 ноември – ще ни гостува Гилем Деск – един модерен изпълнител на хърди-гърди (знам, че името е странно, може би даже смешно, но това е един много интересен инструмент и не по-малко интересен артист с него).
Колекционираш старинни музикални инструменти и свириш на тях. Видях много интересни кадри с фрагменти на музикалните инструменти. Имаш ли концепция за друга изложба, посветена единствено и само на красотата и въздействието на музикалните инструменти?
Имам идеи в тази посока, но това, което бих искал да направя, е технически доста сложно и поне към момента не разполагам с оборудването, което би ми позволило да се „заиграя“ с идеята, за да извлека каквото искам от нея. Покрай тестове с някои от новите модели фотоапарати бях извадил една серия снимки с детайли от инструментите, които бяха доста обещаващи, но трябва да посветя повече време и усилия, за да мога да извадя детайлите, които ми правят най-силно впечатление.
Занимаваш се с музика, фотография, пътешестваш, разбираш от добро вино и хубава храна, но доколкото те познавам, не си типичният, класически бохем, а може би това е нов вид бохемство?
Бохемството най-често се асоциира с липсата на планове, а пътуването, за добро или лошо, е трудно без планиране. Скоро си дадох сметка, че за разлика от някои мои приятели, които успяват да изкарат по 2-3 месеца далеч от „работното си място“, работейки от разстояние, аз не съм имал този лукс, но въпреки това съм успял да видя доста места и случки, защото съм се оказвал на някое неочаквано или непланирано място. Напълно възможно е това да е нов вид бохемство, макар че то едва ли е в състояние да измести „класическия“ вид.
Нужна ли ти е и намираш ли социална среда, в която да обменяш идеи, проекти, депресии и вдъхновения със себеподобни хора на изкуството?
Краставите магарета се надушват и пред девет баира.
Как намираш Габрово днес? Променено или застинало?
Габрово е град, който помня още от ученическите си години – има промени, за съжаление, не всички са положителни, но това може да се каже за почти всяко място, което мога да наблюдавам през по-дълъг период. Все пак – най-важното в града са хората, така че името Габрово си ми е от положителните асоциации.
Има ли нещо ново или неизвестно старо около теб, вдъхновение, което искаш да споделиш?
Непрекъснато ми идват идеи, повечето от тях си остават „мисловни упражнения“, докато не се окаже, че на някои от тях им е дошло времето (или поне така ми изглежда на мен). Дотогава избягвам да ги споделям, за да не съжалявам, ако не се осъществят (или се променят до неузнаваемост).