„Ах, този арт“ на Габрово Daily представя девет въпроса към Невена Екимова по повод първата и самостоятелна изложба – „Хазяинът“ в галерия „Орловска 10“ в Габрово. Въпросите зададе Ива Съйкова от галерия “Орловска 10”, а откриването на самото събитие е на 8 май 2018 г. от 18:30 ч.
Невена Екимова е родена и израснала в Габрово, заобиколена от сборници по математика и тракане на шевни машини. Завършила е колеж за изобразително и филмово изкуство в Кабелвог, Норвегия, и Художествената академия в Гьотеборг, Швеция. Това е първата й самостоятелна изложба в България.
Като дете много ме вълнуваха домовете на другите хора – споделя Невена за изложбата си. Когато другарчета ме канеха на рожден ден, нямах търпение да видя къщите им – да вляза във всяка стая, да гледам, да мириша. Особено обичах да влизам в апартаментите в нашия блок, защото бяха с еднакво разположение като моя собствен. В много домове се повтаряха елементи от мебелировката, неизменно присъстваха китениците, бродираните възглавнички, плетените на една кука миленца, купените от едно и също място кухненски прибори и детски играчки. Колкото повече бяха съвпаденията обаче, толкова по-силно усещах странно безпокойство, чувство едновременно страховито и мамещо, като Алиса, която пристъпва в Огледалния свят. Фройд използва за това усещане термина unheimlich (букв. не-домашен) – тайнственият елемент в познатото, който обърква съзнанието и ни намигва от безкрайните неизследвани територии в самите нас. Хазяинът следва нишката на необяснимото в търсене на това чувство, което ни докосва най-често насън – когато несъзнаваното е оставено да се занимава с тъкането на истории, да свръхпроизвежда значения, да изпълни и изкриви всяко пространство.
Защо “Хазяинът”?
Темата на изложбата е интериор, което значи вътрешност. Хазяинът е невидимото присъствие по чехли, което се разпорежда във вътрешността на нещата. Ако галерията е дом, хазяинът е този, до когото се допитвам за мебелировката – моето детско несъзнавано, което е и лично, и колективно.
Учила си в Норвегия и Швеция. Категорично ли избра България или си гражданин на света? Питам, защото ти си част от едно поколение, пред което светът и изборът за образование, живот и изява са отворени, за разлика от моето и много поколения назад, които нямаха тази привилегия.
В главата си съм убедена, че сега съм избрала да живея в България и Габрово съвсем нарочно, заради семейството, езика, топлото, евтиното и изобилието от водни басейни в околността. Но пък вирея навсякъде и ме нямаше близо 10 години. Често ме питат защо не си стоя в Скандинавия. Както се казва, нещо все ме тегли насам… Така че може и да не е съвсем нарочно, а да имам някакви несъзнавани корени. Разбирам въпроса, но не знам отговора.
9 любими книги, които би препоръчала?
Това са книги, които четох по време на работата по изложбата, и следователно има вероятност да имат пръст в нея:
Дейвид Фостър Уолъс – Безкрайна шега
Кърт Вонегът – Галапагос
Андре Асиман – Назови ме с твоето име
Вирджиния Улф – Стаята на Джейкъб
Марсел Пруст – По следите на изгубеното време
Фридрих Ницше – Тъй рече Заратустра
Зигмунд Фройд – The Uncanny (есе от 1919 г., което не намирам на български)
Луис Карол – Алиса в Огледалния свят
И за да станат девет, добавям шведския шедьовър „Пипи Дългото чорапче“ на Астрид Линдгрен.
Има ли нужда артистът от широк хоризонт, общност от себеподобни, провокации или може да си е самодостатъчен?
Не мисля, че артистът има нужда от друго освен храна, вода, подслон и свободно време. Като казвам това, не омаловажавам трудността, с която те се осигуряват, особено последното. Аз не ходя на работа и пак се занимавам с хиляди несвързани с правенето на изкуство неща всеки ден, като това да си губя постоянно ключовете и пак да ги намирам, или да се опитвам да изляза на глава с баба в някой кулинарен спор.
Какво харесваш в малкия град Габрово?
Харесвам, че главните улици са само по средата и от двете страни има много малки улички за разходка. Обичам, че Балканът и нашите са наблизо.
Какво мислиш за изкуството в България? За тоталитарното изкуство? За изкуството днес? Има ли промяна? Възход или падение?
Изкуството си върви, независимо от климата. Мозайката във вътрешността на паметника на Бузлуджа е била грандиозна (за съжаление съм била твърде малка, за да я помня на живо), а сега същата мозайка е постмодерна, обект на реакция. Изкуството тече безспир и много зависи кой го гледа. Аз имам несъразмерно широко понятие за изкуство и почти нямам вкус, така че ми е много трудно да отговоря на този въпрос.
Работиш с текстил. Как стана тая връзка?
Моята майка и двете ми баби постоянно тракаха с куки и размахваха прежди и конци. Научила съм се да шия на такава ранна възраст, че не го помня. Напълно автоматично е, като четенето. Това май е нещо много габровско… макар че сега просто изложбата го изиска. Не беше заложено да е само текстил, така се получи обаче, за което търся отговорност на Хазяина.
9 неща около теб, които те отчайват?
Има твърде много коли в града.
Жал ми е за бедните и бездомните хора.
Не се грижим добре за пешеходците и велосипедистите.
Продавачите, които ти се карат.
…
Не мога да ги направя девет!
9 неща около теб, които те зареждат?
Книгите.
Чистият въздух.
Децата и младежите.
Пролетта.
Когато има тротоар!
Театъра и киното.
Споделянето на блага около кофите за боклук.
Споделянето като цяло.
А най-много ме зарежда захарта!