„Ах, този арт“ на Габрово Daily представя поезия от младия габровец Калоян Христов.
Казвам се Калоян Христов. Роден съм през 1997 г. в Габрово. Учил съм в Национална Априловска гимназия с профил български език и литература. В момента уча в специалност „Българска филология“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
С литература се занимавам от постъпването ми в гимназията, а и малко преди това. Особен интерес проявявам към българската литература. Пиша стихове и разкази. Стиховете ми обхващат различни теми и мотиви – природни картини, съпреживени от човека, човешки усещания и чувства, любов, социални теми.
Влечението ми към литературата, а по-късно и към писането, е част от мен или аз съм част от него. Това е един друг поглед към света. Литературата е начин да разчитаме заобикалящия ни свят, чувствата и преживяванията по един друг, непряк или пряк начин. Подбирането на точните думи за точните предмети, моменти, явления, чувства и т.н е не по-малко лесно от това тези точни думи да ги представиш в тяхната подреденост и пълнота.
ПЪТУВАНЕ
В нощния аромат на любовта
ще бродим с тебе двама
и ще преоткриваме света
в мига на тия двама.
Връхлитат, спускат се и падат
в гъстата мъгла
опетнените и озарените
от страстния нюанс на любовта.
И падат като тежки чукове
милиони и милиарди сетива
в душите на откритите
от трусове – безпощадни и
привични в любовта.
ПОЛЕТ
Спомни си, когато бяхме двамата
и ти милееше, и аз копнях.
Със тебе двама се обичахме,
вървяхме заедно в еднакъв такт.
Със сплетени ръце не се обръщахме,
не гледахме встрани, не мислехме
встрани, а само… само се обичахме,
следвахме безброй мечти.
Един от друг се учехме и следвахме
единствения звук на любовта.
Можехме, о, можехме да се обичаме,
искахме това, знаехме и как.
Но спри! Недей пристъпва повече
към мен, отдалечихме се един от друг.
Спри! Не трябва повече и да се виждаме,
недей се спира, обърни се, бягай, отлети!
ПРОБУЖДАНЕ
Ден! Ден първи
без страдания и болки
Ден! Ден последен
на ненавист и злоба.
Ден! Ден първи
на надежда и радост.
Ден с красива
утринна сладост.
Ден първи,
изпълнен с мечти и стремежи.
Ден на пробуда,
ден на омайност.
Ден последен
в мрак и тревога.
Ден последен
изпълнен с ненавист и алчност.
Нов ден иде,
нова Зорница изгрява,
обляна със обич,
струяща от радост.
Ден на промяна,
пробуда и святост.
Ден от жажда за
ново начало прохожда.
Изтръгва се злоба вековна
от корен дълбок и разклонен.
Засява се нова пшеница,
от радост изцяло огряна.
Ден! Ден първи
без размяна на ценности,
подмяна, измяна.
Ново слънце изгрява!
Ден в равноправност,
в свобода, любов и вярност
протяга ръка на бляна
и става реалност.