„Габрово. Джаз и още нещо. Хронология – факти – събития. Разказът на музиканта“ (Габрово, Екс-прес, 2021) е най-новата книга от Илко Илиев – известен габровски музикант, аранжор, композитор и публицист. Книгата беше представена на 21 декември 2021 г. в Художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово. „Габрово. Джаз и още нещо“ съчетава множество лични спомени на автора, пряк свидетел и участник в габровските джазови формации, както и фактология по години за оркестри, музиканти и събития, но и висока доза полемичност в името на истината, както казва самият автор.
Хронологията на джаза в Габрово е разделена на две основни части. Първата част, озаглавена „Устрем“, обхваща историята на цели три десетилетия – от 1960 до 1990 г. Втората част, озаглавена „Ехото“, проследява трудните години от 1991 до 2010 г., когато емблемите на габровския джаз постепенно спират да съществуват.

Устремът на габровския джаз от 1960 г. до края на 80-те
Традиционно възприемаме Габрово като индустриален град – всяка история за града се гордее с големия брой фабрики в Българския Манчестър както в периода на царска България, така и в социалистическия период на развитие. Но подобен кипеж има и сред габровските музиканти. Достатъчно е само да споменем имената на местните оркестри, чиято история се проследява в книгата на Илко Илиев – „КО“, Ученически оркестър към Текстилен техникум, Естраден оркестър към ОСИК Габрово, Биг бенд Габрово, Диксиленд Габрово, Оркестър Габрово, Суинг дикси бенд Габрово…

Разказът в книгата се движи хронологично и очертава имената на естрадните и джазовите оркестри, които се зараждат в Габрово от 1960 г. насетне. Повествованието включва и множество лични спомени, тъй като Илко Илиев става част от музикалните среди на Габрово по същото време, още като ученик в Текстилния техникум, а след това се включва и в значимите джаз оркестри на града. Разгръщайки страниците на „Габрово. Джаз и още нещо“, пред нас се появяват имената на музикантите от миналото, оформили джазовата сцена в града – Христо Питев (основател на Габровски камерен оркестър), Божидар Паунов и Божидар Тухладжиев (диригенти в Оркестър „КО“ от 60-те години), Манол Цоков (ръководител на няколко естрадни и джаз оркестри в Габрово, създател на първия следвоенен джаз клуб в България – „Хот-клуб Габрово“ и на Диксиленд парад).
60-те години в Западна Европа и САЩ носят революционен дух. Свикнали сме с разбирането, че България не е част от това ново усещане за свобода. Но не съвсем. Свободата на джаза има силна почва в габровските музиканти. Първият следвоенен джаз клуб в България се появява не в столицата София, а в Габрово през 1965 г. През 1968 г. на Манол Цоков му хрумва идеята да се организира точно в Габрово джазов фестивал. „Това май по онова време беше нещо като малка революция. Или утопия!“, пише авторът Илко Илиев. Габровските музиканти посещават концерт на своите софийски колеги, срещат се с Милчо Левиев и Манол Цоков му разказва за своята фестивална идея. Но за съжаление, реализацията е спряна от нов началник на Окръжния съвет за изкуство и култура, който… не обичал джаза. Година по-късно Милчо Левиев напуска социалистическа България, а на идеята за джаз фестивал в Габрово ще й трябват повече от десет години, за да се реализира. Като начало, през 1979 г. се провежда тук джаз среща с най-изявените оркестри у нас по това време.

От дистанцията на времето някои от събитията изглеждат сякаш невъзможни. През 1977 г. в България има само три биг бенда, два от които са столичният, а третият и единствен извънстоличен е габровският. Под името „Диксиленд Габрово“ габровски музиканти правят първия оркестър у нас, специализирал се да свири само т. нар. диксиленд музика. През 80-те в Габрово се провежда международният фестивал Диксиленд парад, на който през 1985 г. за първи път тук гостува оркестър от западна, капиталистическа страна – френски.
Трудните години за габровския джаз
Какво обаче се случва след 1989 г.? Книгата проследява залеза на габровската джаз сцена във втората си част „Ехото“. За разлика от първата част, тук повествованието е структурирано основно с хронология на събития по години, отколкото на лични спомени. Авторът включва и препечатки на свои публикации в местната преса, както и свои писма до институции. Авторът систематизира в справочен вид информация за алтернативни, нещатни джаз оркестри в Габрово през 1988 – 2015 г.; джаз концерти в Габрово след 2010 г.; уникални събития и факти от джаз историята, случили се за първи път в Габрово през 1960-1990 г.; поименен списък на музикантите от габровските джаз оркестри от 30-40-те години до 2015 г.; по-известни оркестри по заведенията; списък на чуждестранните оркестри, участвали в Диксиленд парад от 1983 до 2005 г. Книгата завършва с архивен снимков материал – от началото на 60-те години до 2015 г.
Книгата „Габрово. Джаз и още нещо“ е и много полемична. Във въведението и неколкократно в повествованието авторът Илко Илиев заявява, че е написал своите музикални спомени в отговор на книгата на Владимир Гаджев „Джазът – мисия на един живот“ (Изток-Запад, 2020). Читателят, който се интересува от джаз миналото на Габрово, може да проследи какви корекции внася Илко Илиев по определени събития, за които споделя, че е открил „много грешки“, „изопачени факти“ и „неверни твърдения“. В края на книгата си Илко Илиев обобщава, че я е написал, за да „излезе на светло истината“ и като „признание за тукашните успехи в джаза“, защото „габровските музиканти го заслужават!“
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
Повече за биографията и дейността на Илко Илиев четете в Онлайн енциклопедия Габрово Gabrovowiki ТУК.
В Онлайн енциклопедия Габрово Gabrovowiki може да откриете няколко статии на музикална тематика, подготвени със съдействието на Илко Илиев:
Естрадни и джазови оркестри в Габрово