
Ⓒ Габрово Daily, интервю на Момчил Цонев
Ива Ранковска е Рицар на добрата воля. Това е най-високото звание, което се присъжда на наградите „Доброволец на годината“. Зад титлата стои искреното споделяне, че за Ива доброволчеството е „да работиш с душата си, твоите инструменти са емоциите, а най-ценният ти помощник – широката усмивка. С точно тези инструменти създаваш и променяш с една единствена мисъл – Бъди промяната, която искаш да видиш в света!“. По нейна идея в Националната Априловска гимназия се създава училищния вестник „NAGbook“. Нейното Габрово на бъдещето е един град, който младите хора не искат да напускат. Обича да търси правилните хора и заедно с тях да създава прекрасните моменти.
На наградите „Доброволец на годината“ ти получи званието Рицар на добрата воля. Какво е за теб доброволчеството и в какви каузи се включваш?
Доброволец съм в ИМКА – Габрово от 2013 г. През изминалите три години в организацията срещнах страхотни, позитивни хора, част от които гордо днес наричам най-добри приятели, получих безброй възможности за развитие, подкрепа и много позитивни емоции. Ако замениш минало със сегашно време от последното изречение, ще разбереш и какво все още ме мотивира да бъда доброволец в ИМКА. Работата с млади и позитивни хора, незабравимите моменти с децата и още по-запомнящите се преживявания „на път“ са малка част от вдъхновението, което намирам в доброволчеството.

Заедно с останалите доброволци работим по различни проекти и инициативи и се опитваме да разнообразяваме ежедневието на младежите в Габрово. Работата с деца е една от любимите ми дейности, защото така се превръщам в едно пораснало отговорно, но все пак щуро дете.
Главен редактор си на училищния вестник на Априловската гимназия – NAGbook. Разкажи как се прави училищна медия?
NAGbook е една сбъдната мечта в слово и тук-там някой запечатан спомен в снимки. Идеята ми за вестника се появи преди три години и оттогава NAGbook отразява събитията в училище и предизвиква учениците. Училищна медия се прави най-лесно, когато си ученик, когато знаеш от какво се интересуват връстниците ти, какво би ги развълнувало, развеселило или трогнало. Всичко, свързано с вестника, приемам лично, защото това е голяма отговорност.
Имах голям късмет, защото още в самото начало получих подкрепата на учители и спонсори, които повярваха в идеята, но най-важни, разбира се, са учениците в екипа. Понякога е трудно да намериш хора, които са толкова мотивирани и нахъсани, толкова, колкото ти се иска. В такива случаи ти се превръщаш в човека, който трябва да мотивира. Но когато силно вярваш в идеята си, това не е трудно.
Вярно е, че името ми в редколегията се записва като „главен редактор“, но аз по-скоро бих се определила като главен организатор. Г-жа Стефка Костадинова и г-жа Елвира Христова са истинските редактори, защото те извършват последната проверка преди печата. Редно е да спомена и имената на всички, които творят „в редакцията“ – Магдалена Петрова, Ирина Чепелиева, Божидара Якимова, Магдалена Димитрова, Велина Димитрова, Деница Дечева, Мирела Казакова, Никол Генковска, Нанси Соуейд, Пламена Стаменова, Теодора Нинова, Мария Големинова, Мария Колева, Димана Радева, Илко Недялков и Йордан Катинов превръщат белия лист в четивото на Априловци. NAGbook се създава, защото има истински екип, без него вестникът все още щеше да е само една идея.

Занимава ли се един главен редактор на училищен вестник и с писане на литература?
Ако кажа твърдо „да, пиша“, ще звучи прекалено силно, защото не пиша редовно. Пиша, когато съм преживяла някакъв по-емоционален момент. Най-често, когато се възмущавам, когато нещо ме е ядосало (тези текстове в повечето случаи си остават само за мен), но все пак имам и някои по-позитивни… Смятам, че един главен редактор на училищен вестник би бил истински щастлив, когато текстовете в този вестник се определят като истинска литература. Текстове, които те карат да се замислиш и не те оставят безучастен. Страниците на вестника са добро поле за изява, стига да имаш смелостта да публикуваш / кажеш на останалите това, което мислиш.
Опиши какво е твоето Габрово на бъдещето? Какво искаш да бъде Габрово, какво според теб трябва да се съхрани или промени?
Моето Габрово на бъдещето е един град, който младите хора не искат да напускат. Едно друго по-зелено Габрово, с повече възможности за развитие. Габровците няма да се завръщат само през уикенда веднъж месечно, а ще градят бъдещето си ТУК. Но бъдещото Габрово зависи от настоящите габровци. Затова трябва винаги да бъдем позитивни и сами да променяме и създаваме това, от което се нуждаем!
Какво още не знаем за живота на един Рицар на добрата воля?
Като всеки млад човек обичам да прекарвам свободното си време с приятели, да слушам музика, да чета (много трудно се оказва човек да намери време за това, но се радвам, че успявам) и да пътувам. „На път“ опознаваме света, но и хората, които си мислим, че вече познаваме добре.

Коя е Ива Ранковска, събрана в едно изречение?
Аз съм момиче, което е имало късмета да срещне правилните хора в подходящия момент или по-скоро е търсило правилните хора и ЗАЕДНО с тях е създало прекрасния момент…
Представяме ви какво сподели Ива Ранковска за доброволчеството по време на церемонията за наградите „Доброволец на годината“:
Събота е. Студеният октомврийски вятър на 2013 г. върлува из централната търговска улица на Габрово, където доброволците от Младежка банка са разположили шатрата за поредната си инициатива. Лъчезарното, амбициозно и позитивно момиче Руми е решило чрез своята разработена идея и чрез простичката, но ценна дума БЛАГОДАРЯ да подари добро на габровци. Малки усмихнати деца с родителите си, размечтани тийнейджъри, поизморени, но все пак приятно изненадани от инициативата възрастни, скромни баби и дядовци, дори туристи минават покрай „нашето място“, вземат картичка и върху нея изписват редица мили послания за най-близките си роднини и приятели.
Там в тълпата, из веселите габровци и забързаните доброволци се намирам и аз. Подавам картички, записвам имена, телефонни номера и адреси в големите таблици, около мен хвърчат хартиени пликове, а от уредбата се чува приятна музика. В тази изпълнена с позитивизъм и усмивки суматоха до мен застава възрастен мъж. Побелелите коси, изнемощялото му лице и тонът, с който говори, подсказват, че отдавна е надминал 70 г. Ръцете му треперят толкова силно, че той дори не може да пише, затова се обръща към мен с молбата да запиша неговото послание върху картичката. От разказите му разбирам, че иска да благодари на лекарката, която е лекувала и помогнала на съпругата му в много труден период. Той диктува милите думи, а аз пиша…
В този момент аз се чувствам истински полезна. Осъзнавам какво означава да помагаш. Да правиш добро. Той диктува, а аз пиша… Разбирам, че понякога и най-простичките жестове, могат да те направят истински щастлив, да осмислят делата ти, дори живота ти. Той диктува, а аз пиша… Мислите хвърчат из главата ми. Този момент ме кара да стигна до извода, че времето, прекарано в доброволен труд, не е загубено, а СПЕЧЕЛЕНО. Разказът спира, аз пускам химикалката, а възрастният господин подава дясната си ръка и ние се здрависваме. Изнемощяло, но все пак с усмивка ми казва думата БЛАГОДАРЯ.
В този ден, може би за първи път осъзнах какво е да помагаш и да бъдеш доброволец – работиш с душата си, твоите инструменти са емоциите, а най-ценният ти помощник – широката усмивка. С точно тези инструменти създаваш и променяш с една единствена мисъл – Бъди промяната, която искаш да видиш в света!