Респект към историята. Възпитание в йерархична система. Храна, приготвяна на улицата. С пижама на вечерна разходка из града и с джапанки в университета. Това е различният и контрастен Китай, видян през очите на една габровка. 22-годишната Кристина Райнова заминава през 2015 г. на едногодишен студентски обмен в университета „Шанхай Дзяотун“ в Шанхай, Китай. През юли и август тази година Кристина се завръща в Габрово, за да води курс по китайски език за начинаещи. Габрово Daily се свърза с Кристина в далечен Китай, за да ни разкаже повече за живота там.
Кристина е възпитаник на Националната Априловска гимназия от випуск 2013 и за учителите си в Габрово споделя, че продължават да бъдат нейни вдъхновители, а гимназията чувства като неин втори дом и място, където винаги ще се чувства уютно и спокойно. Човек винаги може повече, а за успеха е нужно единствено да вярва в себе си и да бъде упорит – споделя Кристина един урок, научен в училище. Кристина учи китаистика в Софийския университет.
Как се ориентира към изучаването на китайски език и не е ли трудно за един българин да научи езика и да разбере културата на Китай?
Да, така е. Аз често се шегувам, че по-скоро китайският е избрал мен, отколкото аз него. Когато кандидатствах, желанията ми бяха ориентирани към източните езици. След кандидатстудентските изпити на първо класиране бях приета китаистика. Когато обявиха класирането, бях изключително щастлива, че ще ми се удаде шансът да изучавам толкова труден и неразпространен в България език. Това беше и продължава да бъде едно огромно предизвикателство пред мен, а за мен е изключително важно летвата винаги да бъде вдигната високо – в противен случай губя мотивация и интерес.
От езикова гледна точка, да, китайският език е труден, но не е непосилно да бъде овладян на едно задоволително ниво, стига да си упорит и всеотдаен. Понякога се случва да не ми се учат йероглифи или да не ми се чете за поредното контролно. Но когато тези краткотрайни емоционални спазми отшумят, преоткривам очарованието на езика и заниманията с него ми носят удовлетвореността, която смятам, че човек трябва да изпитва от нещата, с които се занимава, за да има стимул да ги върши добре.
В момента си в края на едногодишен студентски обмен в Шанхай, Китай. Как беше избрана за този обмен и в какво се изразява той?
За обмена имах късмета да ми бъде предоставена пълна стипендия от правителството на КНР. Има подписана спогодба с Министерството на образованието и науката в България и всеки, който има желание да получи образованието си или част от него в Китай, може да кандидатства по тази програма.
Разкажи от погледа на една българка какъв е Китай, културата, обществото, хората на тази страна. С какво Китай е различен от България и Европа, лесно ли свикна с живота там? Какви бяха най-големите трудности, които трябваше да преодолееш?
Когато се прибрах в България по време на зимната ваканция, всички мои приятели и познати ми задаваха този въпрос. Тогава, търсейки най-точните думи, с които да обобщя впечатленията си, стигнах до заключението, че за мен Китай е „различен“. В моите очи там всичко е различно – хората, храната, езика, навиците, начина на мислене, манталитета, шума, тълпата, гъстотата на населението, движението по пътя, километричните опашки … всичко.
От хаоса по пътищата до почитта към по-възрастните и предците
Свикването не беше лесно, а дори има някои неща, с които не мога и не искам да свикна. Като например хаоса, който цари на пътя – независимо от пътната маркировка и обстановка, предимство винаги има по-нахалният шофьор.
Оценявам като много положителен факта, че китайците изключително ценят историята си. За тях миналото е от много по-голямо значение, отколкото то е за нас като българи и като европейци. Това произтича от йерархичната система, в която са възпитани, както и от дълбокото уважение и почитта, която изпитват към по-възрастните и към предците си.
В миналото са вярвали в задгробния живот и са организирали пищни погребения с много жертвоприношения и дарове. Интересна традиция, свързана с това вярване, която е запазена и до днес, е че в деня, в който почитат мъртвите (може да бъде направена аналогия с нашата Задушница), гробът трябва да бъде почистен и след това до него да бъдат запалени купчинка фалшиви банкноти – по този начин се изразява надеждата, че мъртвият ще води охолен задгробен живот и няма да бъде лишен от нищо.
В университета с… джапанки
Когато дойдох в университета в Шанхай, изненада ме една обичайна практика за всички китайски студенти – независимо от атмосферните условия и температурата навън, те отиват на лекции с… джапанки.
За чужденците е безплатно
Друг любопитен факт е, че чужденците са изключително привилегировани по отношение на нощния живот в Китай. Те не заплащат вход в дискотеките, а част от консумацията им е … безплатна. Целта на въпросната „промоция“ е да се привлекат максимално много чужденци, защото собствениците смятат, че по този начин автоматично ще привлекат и много китайци. От друга страна, някои от китайците в Шанхай са склонни да платят 3000 юана, за да получат сепаре в клуб в центъра на града. Това се равнява на около 800 лв. и е повече от заплатата, която получава например помощният персонал в Китай за един месец.
Съвременните китайци смятат, че колкото по-скъпо е едно нещо, толкова повече си заслужава да го имат, за да се похвалят. Често китайците използват израз, който буквално се превежда „обичам външния вид“ и описва именно този манталитет – как ги възприемат околните. Разказвали са ми истории за много хора, които с месеци се хранят с най-обикновена и евтина храна, за да спестят пари и да си купят последен модел смартфон.
Храна, сготвена на улицата
Уличната храна е друга много характерна черта на Източна Азия, което я прави и неразделна част от уличната култура на Китай. Трябва да призная, че когато за първи път видях как готвят на пътя, веднага абсолютно категорично отсякох: „Абсурд! Никога няма да ям нещо подобно!“. Е, отне ми точно две седмици да опитам шишчетата, които момче на моята възраст приготвя в близост до един от изходите на университетския кампус, в който живея. Бяха много по-вкусни, отколкото очаквах, било то и приготвени на улицата. Лошото да бъдеш чужденец в Китай е, че когато огладнееш след 9 часа вечерта и нямаш условия сам да си приготвиш нещо за хапване, единственото ти спасение е именно уличната храна.
Денят на китайците започва много рано, още около 5 часа сутринта, но затова и приключва доста рано – обикновено средностатистическият китаец заспива между 8 и 10 часа вечерта.
На разходка или на пазар с пижама
С темата за сънищата в съзнанието ми моментално изплува и картина на китайските улици в късния следобед и вечерно време, изпълнени с китайци, облечени в нощници, халати и пижами, които са излезли на здравословна вечерна разходка или пък имат нужда от продукти от близкия супермаркет, но преобличането по няколко пъти на ден определено не влиза в списъка с любимите им занимания.
Щастлива съм, че няколко пъти имах възможността да присъствам на представления от типа „Пекинска опера“, които се причисляват към най-традиционното китайско музикално и театрално изкуство. Тук е мястото да спомена, че, като чужденец, прекарал само една година в Китай, аз навярно не успях да усетя и да разбера изцяло магията на представлението, но пък е сред преживяванията, на които човек може да се наслади единствено в родината му.
През лятото организираш курс по китайски език в Габрово. Разкажи повече кога и къде ще се случи курсът, какви са условията за участие и защо реши да се заемеш с това. Има ли вече интерес към изучаването на китайски език от габровци?
Идеята за курса възникна много спонтанно в разговор с моя много добър приятел Димитър Пеев, който организира курсове по роботика за деца. Той ме подкрепи и насърчи в това начинание. Бих била изключително щастлива, ако повече хора проявят желание да посветят малко от времето си на китайския език и китайската култура, защото когато човек погледне и на изток, това допълнително обогатява общата му култура и представата му за заобикалящия го свят, освен това допълва палитрата с нюанси, в които той багри своя живот.
Планираме курсовете да бъдат интензивни и да започнат в началото на юли с продължителност четири седмици, след това да си починем 10 дни, да отидем на море и през август да продължим с нови сили в рамките на още четири седмици. Организираме две възрастови групи: първата е за деца от 8 до 14 години, чиито часове ще се провеждат от 9 до 12 ч. преди обед от понеделник до четвъртък; а втората – за деца над 14 години и възрастни, чиито часове ще се провеждат от 18 до 19:45 ч. от понеделник до четвъртък.
С най-голямо удоволствие бих споделила знанията си, както и действителни преживявания и приключения, които са ми се случили по време на престоя ми в Китай, с всички, които проявят интерес и се запишат на курса. Условията, на които трябва да отговарят кандидатите, са малко, но от сърце: да бъдат позитивни и усмихнати и да имат желание за нещо ново и различно.
Може да се запишете за курсовете, като оставите съобщение в страницата им във Фейсбук тук или като попълните следния формуляр.