Срещнахме ви с Виктория Генчева за първи път в нашето пътешествие в света на Театралната школа към Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово. Още тогава открихме, че Виктория е един активен и артистичен млад човек – освен с театралната школа, Виктория се занимава и с писане. Доброволка е в Българския младежки червен кръст в Габрово. За себе си казва, че се занимава с живеене и в това действие се опитва да вмъкне още и още атрактивни занимания, да оцвети ежедневието в многобройни палитри. Като доброволец иска да създаде един по-добър свят. Вярва, че имаме нужда от развитие и промяна, която води към себеотдаване, свободолюбие, смел израз на емоция. За театъра споделя, че е преживяване, пълноценност, живот. Пише, за да гради чувства. А нейното изкуство е животът.
„Ах, този арт“ на Габрово Daily ви среща с Виктория Генчева.
От началото на 2017 г. си областен координатор на Български младежки червен кръст – Габрово. От кога си доброволец в БМЧК, с какви дейности се занимавате?
Като човек, който има нужда да раздава непрекъснато и по много от себе си, доброволчеството е нещото, за което си струва да го правя всяка секунда. Не само заради чувството за полезност, което остава след всяко събитие, всяка акция, не само заради топлината от всяка среща с приятелите ми там и това, че непрекъснато ме вдъхновяват с присъствието си, а защото скуката и бездействието са ми чужди. И защото всеки има нужда от едно „там“ извън дома си, където да се чувства най-сигурен, да има дом за идеите и ентусиазма си, където да бъде свободен. За мен този простор се разкри именно благодарение на Младежкия Червен Кръст.
Доброволец съм от малко повече от две години. И всеки ден откривам ново поле за изява във всяка сфера, която интересува младите активни хора – занимаваме се с превенции и насърчаваме към действие, разнасяме усмивки по лицата на всеки случаен човек и се стараем да създадем по-добър свят. Или поне да повярваме в него.
В нашата организация на хуманността ние работим с деца, учим се да оказваме първа долекарска помощ, отбелязваме празници с интерактивни мероприятия, откриваме нови и нови средства да помогнем на хората да осъзнаят и оценят своята важност, провеждаме обучения и помагаме на всеки да се отпусне и да се забавлява дори за малко. Дали ще е като насърчаваме двойките по главната улица да си четат любовни стихове по случай Св. Валентин или като раздвижваме атмосферата на центъра със звуците на музика и танци, дали като се чувстваме подготвени във всяка трудна ситуация, в която се налага да оказваш помощ, или просто като раздаваме вода в горещото време – ние правим едно: чувстваме се полезни, помагайки.
Като областен координатор не се чувствам по-различно. Това определено не бележи някаква точка на абсолютна промяна. Същият ентусиазиран доброволец съм. С тази дума се изчерпва всичко. Приела тази длъжност, обещах на себе си едно-единствено: да окуражавам младите хора и нови доброволци да правят стъпката промяна, която искат да видят в света около себе си.
Част си от Театралната школа към ДТ „Рачо Стоянов“. Какво ти носи театърът като преживяване?
Театърът Е преживяване. Като човек, вярващ в силата на думите, често имам нужда да си доказвам, че те наистина водят действие след себе си. Човек е жив, когато действа. Човек е жив, когато чувства. А театърът доставя действие,напоено с емоция. Той е живот. Пълноценност.
От какви действия имаме нужда като хора?
Действия,които ни помагат да гледаме над ежедневието, над рутината и това, с което сме свикнали. Миенето на зъби рано сутрин не е действие. То си е чиста механика, навик. Имаме нужда от развитие. Развитие, не свързано с телесната ни обвивка, а с това, което знаем, че съществува под нея. И всеки има нужда да извършва такива действия, които помагат на вътрешния свят да се извисява, да бъде свят на хармония, на щастие и топлина. Скъпи хора, правете това, което искате, и това, от което имате нужда. Другото са дреболии, смесени със светска суета.
Освен с театър се занимаваш и с писане. Коя е твоята история, която искаш да разкажеш на света?
Писането за мен не е средство да разказвам истории със сюжетните елементи, с които всеки е свикнал. Моите истории нямат фабула, завръзка и развръзка. Нямат предисловия и епилог. Моите истории са кулминации с някои вмъкнати посвещения тук и там, прокраднали се между редовете. Аз пиша истории, чиито герои са емоции, нямат кости и плът. Имат само сърца. Сърца, протегнали ръце към други сърца. Аз не пиша истории. Аз създавам връзки. Градя чувства. Стремя се единствено към въздействие.
Какво въздействие искаш да оставиш след себе си?
Въздействие, което води към промяна. Промяна, която води към себеотдаване, свободолюбие, смел израз на емоция. Стремя се да бъда стимул към откриване на собствен свят. Стремя се да предам цвят на всеки вече открит свят. Не петно на средата на картината, а засилен нюанс.
Кое е твоето изкуство – театър или литература?
Моето изкуство е животът. Благодарение на литературата и театъра аз създавам образи, оцветявам живота и го дарявам с вълнуващи характеристики. Аз творя всяка секунда. С всеки дъх. С всяка гледка, всеки случаен поглед и усмивка на непознат. Моето изкуство е да се чувствам жива. Литературата и театърът ми помагат в това начинание.
Кога се чувстваш най-жива?
Когато открия нещо красиво, което всеки подминава. И го покажа. Когато пия чай с някого, с когото мога да обсъдя по еднакво интригуващ начин Бог и петънцето на салфетката. Когато прегръщам. Когато чета поезия. Когато създавам поезия. Когато се почувствам в едно с тревата, на която лежа. Когато си тананикам любима мелодия по главната улица. Когато се запозная с отдаден на нещо човек. Когато не очаквам. Когато закъснявам. Когато съм гневна, разочарована, весела, страдаща. И когато съм влюбена. В каквото и да е.