Калина Хайтова е от младите габровци, които се занимават с изкуство. През тази година тя завърши Националната Априловска гимназия и вече следва „Приложна лингвистика с информационни технологии“. Нейната страст обаче е изкуството – „За истинското изкуство се изисква голяма жертва. Човек трябва да се отдаде напълно. Трябва да се удави, за да се научи да плува“, споделя Калина. Най-добре изразява себе си чрез рисуване – така тя изучава хората, лицата им, поведението им, а всяка нейна картина носи своя собствен смисъл, разказва лична история. Според нея ролята на хората на изкуството е да дадат смисъл на онези, които си нямат. Освен рисуването Калина се занимава с писане и музика. Харесва и фотографията, особено черно-бялата. Споделя мисълта на френския фотограф Анри Картие-Бресон „Когато снимаме цветен портрет, показваме цвета на дрехите. Когато снимаме черно-бял портрет, показваме цвета на душата.“ Тази мисъл важи и за интереса на Калина към черно-белите графики и портрети.
Рубриката „Ах, този арт“ на Габрово Daily ви кани на едно пътешествие в текст и картини в света на изкуството на Калина Хайтова.
За теб изкуството е…
Изкуството е често определяно като начин за бягство от проблемите на реалността, докато за мен то е точно обратното. Смятам, че не трябва да бъде нещо странично. Истинското изкуство е вътре в нас. За повечето хора то е средство, медиатор към едно по-цветно ежедневие, но не трябва ли средството всъщност да сме ние? Човек трябва да е склонен да принизи себе си до такова „средство“, за да може да твори, трябва смело да се остави в ръцете му, без да го поставя под съмнения. Това безрезервно доверие ще бъде възнаградено с много повече от красиви творби и аплодисменти.
Изкуството развива инстинкт – инстинктът към него самото. Намираш го, без да го търсиш, понякога то намира теб, а след време ставате едно цяло. Този процес обаче е сложен и изисква търпение. Хората, за жалост, все бързат нанякъде. После се чудят с какво да си украсят празните души, за да изглеждат малко по-представителни пред непознати, чието мнение не ги вълнува.
И точно тук е ролята на хората на изкуството – да дадат смисъл на онези, които си нямат.
Красотата на изкуството е в свободата, която дава за интерпретация. Като лекарство е и намира болката на всеки. Горчиво е, разбира се, но с вкуса се свиква. То е като хапче, което се разтваря във вода със странен звук, но събужда душата. Не взима нищо в замяна, освен най-малкото, смачкано и изхабено парченце от хартиените ни мисли. И без това повечето хора не си ги харесват и твърдо отричат тяхното съществуване. Изкуството възпитава. Развива наблюдателността, обяснява ни света и неговата истинска същност, отглежда у нас емоции.
Най-ценни са емоциите.
За тях няма да прочетете в нито един учебник, при всеки то е посяло различни. Случва се у двама души да отгледа сходни емоции, макар и рядко. В този случай то си е поиграло наистина, трудно се смесват цветовете от палитрата по един и същи начин два пъти. Развоят на събитията е непредвидим. Емоциите прерастват в чувства, а чувствата в смисъл.
Предимството при хората на изкуството е, че умело прикриват егоизма си, като раздават своя смисъл на нуждаещите се,
нямайки търпение отново да бъдат погълнати от хаоса си, и изгубвайки се в него, да намерят нов, още по-дълбок смисъл. Обичат да оставят загадки, истински мистерии, искат да провокират чуждата мисъл. Всъщност ги е страх да признаят, че там, където отиват, е твърде дълбоко и ги е страх да търсят сами. Тежи им, но е неизменна част от тяхното съществуване – вечно търсещи и неразбрани. Както раздават смисъла си, така искат да споделят и чувствата си, но езикът им е труден за разбиране. Хората използват прости думи. Океанът от емоции става твърде голям и започва да запълва белите им дробове. Изливат по малко на някой лист хартия, но това е само временно решение.
За истинското изкуство се изисква голяма жертва. Човек трябва да се отдаде напълно. Трябва да се удави, за да се научи да плува.
Ако имаш възможността да покажеш на света само една единствена твоя картина, каква ще е тя?
Картината, която бих показала, би била такава, в която всеки един да може да се разпознае и да огледа себе си отстрани по-добре.
Хората имат нужда най-вече от себе си.
И най-красивата картина не би могла да им помогне по-добре от самите тях. Имаме нужда по-често се вглеждаме в себе си. Изумително е как човек може да научи толкова много само от себе си, да се опознае в дълбочина и вследствие на това да достигне до възможно най-добрата си същност, която да може да е глътка въздух в задушаващата ни сивота.
Имаш ли любима мисъл за изкуството или за рисуването?
„Гузната съвест има нужда да се изповяда. Всяко произведение на изкуството е изповед.“ (Албер Камю)
Виждаш ли себе си в бъдещето като художничка?
Не мисля да спирам да рисувам, дори и да остане само като хоби. Би ми било трудно, може би дори невъзможно да го направя, тъй като не е нещо странично от мен, с което да се занимавам, защото е красиво. Естествено, надявам се някой ден изкуството ми да бъде оценено от по-голяма аудитория, но това не е мотивацията ми да продължа да се занимавам с рисуване.