
Алина Пенчева от Националната гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа“ в Трявна спечели майсторската надпревара по иконопис в младежката секция на Международния панаир на традиционните занаяти в ЕМО „Етър” през септември 2017 г. За първи път в надпреварата се състезаваха и ученици от три училища по изкуствата – НХГ „Димитър Добрович” – Сливен, НГПИ „Тревненска школа” – Трявна и НХГ „Цанко Лавренов” – Пловдив.

Това е поводът „Ах, този арт“ да ви запознае с един млад човек, избрал изкуството. Както казва Алина, „Ако съм творец, ще съм творец до края, това съм аз и го обожавам.“
Тази година тя завършва НГПИ „Тревненска школа”. За дипломната си работа там тя е избрала огромно предизвикателство – икона, която е изключително трудна за изпълнение и впечатлява с композицията си: „Избрах я, защото исках да изпитам възможностите си, да покажа какво научих за тези години, тя ще е доказателство за това и искам да е зашеметяваща.“
Алина е убедена, че иска да продължи да учи живопис в Националната художествена академия. Определя избора си като най-лесният и категоричен: „Разбира се, че ще уча и ще се занимавам с това, което обичам. Няма по-приятно и удовлетворяващо чувство от това да знаеш какво искаш и кое е призванието ти.“
Какви спомени и преживявания оставиха в теб „Етър“-а и участието ти в Младежката секция на Майсторската надпревара тази есен?
Учителката ми по иконопис ми предложи участие в надпреварата и щом разбрах, че е в „Етър“-а веднага се съгласих, без да му мисля. Обичам характера и атмосферата на „Етър“-а, винаги съм се наслаждавала на разходките и престоя там. Мечтата ми е да имам свое ателие там и сега имах възможност да порисувам в една от къщите на старата улица и да почувствам духа му. Неведнъж съм участвала в симпозиуми там и всеки път очаквам с нетърпение следващия.

По време на надпреварата се запознах с много зографи, както и бъдещи такива мои връстници, научих много от тях и те ме мотивираха да продължавам упорито напред. Настроението беше приповдигнато през цялото време и творбите, които създадохме, бяха уникални! Нямам търпение да се върна там, а една от наградите ми след победата в надпреварата ще ме върне следващото лято, осигурявайки ми място, на което ще мога да покажа свои икони и други изделия от „Тревненската школа“.

Участвала ли си в други събития в Габрово? Какви са впечатленията от нашия град, погледнат през погледа на един художник?
Рядко пътувам до Габрово, за съжаление все още не съм се запознала с града и историята му. Участвала съм в няколко събития в града. С удоволствие ще го посетя като турист някой ден и се надявам, че в бъдеще ще успея да направя нещо, с което да допринеса за неговата артистична страна.
Печелила ли си други награди преди отличието ти в „Етър“-а?
От малка не спирам да участвам в конкурси и изложби. Наградите и грамотите са многобройни, но най-голямата досега беше тази в „Етър“-а. Не мисля да остане така за дълго, ще участвам още и ще предизвиквам себе си, докато не стигна върха на своите възможности.
Идваш от Русе в Трявна, специално за да изучаваш иконопис в НГПИ „Тревненска школа“. Защо избра точно това училище и тази специалност?
Винаги съм искала да уча в художествено училище и да се занимавам с изкуство. Изборът не беше лесен, опасявах се, че няма да попадна в добро училище. Първоначално се записах в друга гимназия, но в последния момент разбрах за „Тревненската школа“ и се преместих там веднага.

Бях седми клас, притеснявах се от избора, защото от него зависеше бъдещето ми, но се оказа, че по-добър избор и решение не съм правила никога. Толкова съм щастлива, че избрах това училище, за мен няма по-добро от него. Даде ми толкова много, развих се и научих много за себе си, но сега съм на път да се разделя с него. Иска ми се да върна времето назад, в първите дни, когато учителката по рисуване ми се караше, че не искам да правя изложби… Да не спирам да правя и да я засипвам с картини и рисунки, да отида на всички изложби, които пропуснах…
Завършваш средното си образование тази година с дипломна работа, разкажи повече какво ще представлява тя.
Дипломната ми работа тази година ще е огромно предизвикателство. Учителката ми сама каза, че ми се възхищава за избора и упоритостта ми. Иконата сама по себе си е неповторима, изключително трудна за изпълнение и впечатляваща със сложността и композицията си – „Всех скорбящих радость“ („Радост на всички скърбящи“). (Най-известната икона на Богородица „Всех скорбящих радость“, популярна в руската православна църква, е чудотворна и се намира в храма „Свето Преображение“ в Москва. Според преданието иконата била прославена през 1688 г. с чудотворното изцеление на болната Евфимия, сестра на московския и всерусийски патриарх Йоаким – бел. ред.)
Избрах я, защото исках да изпитам възможностите си, да покажа какво научих за тези години, тя ще е доказателство за това и искам да е зашеметяваща. Досега никой не е правил такава икона за дипломна работа, но аз обичам големите предизвикателства и не бягам от тях.

Посвещавам я на учителката ми по иконопис – Цветелина Максимова, невероятен човек с огромен талант и сърце! През цялото време вярваше в мен и ме подкрепяше, наслаждавам се на всеки час по иконопис с нея. Искам да посветя последната ми икона, която ще направя в това училище, именно на нея. Повече от всичко искам да я впечатля и да я накарам да се гордее с мен, да се гордее с факта, че тя ме е научила на всичко, което мога, и че усилията и търпението ú са си стрували! Това е най-добрият учител, който съм срещала някога, тя не знае, но аз я обичам и съм й изключително благодарна!

Какво те вдъхновява и мотивира да се занимаваш с изкуство в свят, в който повечето млади хора избират да учат други специалности като например компютърни технологии, чужди езици, право, икономика…
Знам, че в съвременното общество всеки се насочва към комерсиалното и изоставя талантите си и заложбите си на заден план, дори започва да забравя за тях с времето. Но как може художник да изостави дарбата си и да се занимава с икономика например? Аз не бих го направила, каквото и да ми предлага това. Ако съм творец, ще съм творец до края, това съм аз и го обожавам.

Твоят избор след НГПИ „Тревненска школа“ е да учиш живопис. Какво те насочи точно към тази специалност, а не примерно към графичен или интериорен дизайн?
Разбрах, че обичам живописта преди много години, работата с цветове е любимото ми занимание и силната ми страна. С кандидатстването ми в „Тревненската школа“ много се колебаех между дърворезба и иконопис, а за интериорен дизайн дори не си помислих. Признавам, че не обичам чертежите, а въздействието на цветовете и фигурите. В началото преди да изпиша първата си икона се притеснявах, че няма да успея да спазя канона заради замаха, с който рисувах. Оказа се, че мога и да съм изключително прецизна и внимателна към детайла.

Насочвам се към Художествената академия в София с живопис, не бих избрала някоя от другите специалности, абсолютно категорична съм с избора си. Разбира се, че ще уча и ще се занимавам с това, което обичам. Няма по-приятно и удовлетворяващо чувство от това да знаеш какво искаш и кое е призванието ти. Отново се бях притеснила както в седми клас, че няма да избера правилното училище или паралелка. Но решението да продължа да уча живопис се оказа най-лесният избор, който съм правила и няма как да съжалявам за него.
Автор: Момчил Цонев, Габрово Daily