Сидорова от БСП иска отмяна на програмата по история за Х кл. В новия учебник влизат понятия като съветизация и Народен съд

Кристина Сидорова - народен представител от "БСП за България". Снимка: БСП Габрово

Кристина Сидорова – народен представител от „БСП за България“. Снимка: БСП Габрово

Народният представител от „БСП за България“ Кристина Сидорова се обяви за отмяна на новата учебна програма по история за Х клас. Това се случи на пресконференция на 30 януари в Габрово, два дни преди отбелязването на 1 февруари – Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.

Според Сидорова не трябва етапи от историята на България с лека ръка да се категоризират само като “черни” и “бели”: „Подобен подход не е добър нито за подрастващото поколение, нито за учителите, които са поставени пред изпитание да преподават период, който дори не би могъл да бъде обективно оценен.“

„Редица неверни твърдения на управляващото мнозинство и на десетките фондации, гравитиращи около тях“ са причината за скандала около новата учебна програма, заяви Сидорова и допълни: “Създаването на един учебник под натиска на една власт е страшно!”.

Новите понятия в учебника по история: от съветизация до диктатура на пролетариата и Народен съд

На 15 януари 2018 г. Министерството на образованието и науката обяви, че новите учебни програми за Х клас са утвърдени. Те трябва да влязат в сила от учебната 2019-2020 г. Учебната програма по история и цивилизации предлага цялостен курс по национална история – от древността до наши дни. Именно програмата по история предизвика дискусии по темата. По данни на МОН в „Тема 8. България след Втората световна война до 1989 г.“ се въвеждат нови понятия като съветизация, комунизъм, диктатура на пролетариата, Народен съд, репресивен апарат, „трудововъзпитателни общежития“ (лагери), Възродителен процес, социалистическа индустриализация, насилствено коопериране, изселване.

Според МОН ученикът трябва да постигне следните резултати след изучаването на периода от 1944-1989 г.:

  • Проследява промените в политическото развитие на България след Втората световна война, включително прехода от „народна демокрация“ към съветизация.
  • Разбира ролята на СССР за налагане на комунистическия режим в България.
  • Описва чрез изображения от периода характерни белези на култа към личността и към „партийния вожд“.
  • Обяснява характеристики на тоталитарната държава.
  • Посочва основни характеристики на едноличната власт на Тодор Живков.
  • Сравнява конституциите на Народна република България от 1947 г. и 1971 г.
  • Дава примери за политически терор, репресии и нарушаване на граждански, политически и човешки права и свободи.
  • Открива форми на политическа съпротива срещу комунистическия режим.
  • Дава примери за зависимостта на българската външна и вътрешна политика от СССР.
  • Представя политиката на БКП към българите от Пиринска Македония.

Информация от МОН за новите учебни програми за Х век може да откриете тук – Учебни програми за X клас.

Министър Красимир Вълчев за периода 1944-1989: Пазим добрия спомен за „Балканче“-то, но не можем да сложим розовите очила

Образователният министър Красимир Вълчев коментира в сутрешния блок на БНТ на 31 януари 2018 г. спора с програмата по история: „Не може да не кажем негативните неща за комунистическия режим. Всички имаме добри спомени от онзи период – харесваме музиката на Митко Шерев и Лили Иванова, пазим си добрия спомен за велосипеда „Балканче“, но когато говорим за история, говорим за базовите институции на онзи период и не можем да сложим розовите очила, защото ако се опитаме да реабилитираме тези институции, това означава да подменим ценностите, на които учим децата, ценностите, които сме избрали, правейки цивилизационния избор да бъдем част от Европа. Ценности като свобода, демокрация, гражданско общество. Този режим, от тази гледна точка, е осъден, осъден е от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.“ Това заяви министърът на образованието Красимир Вълчев пред БНТ по повод недоволството на БСП заради новите програми по история за десети клас.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

На 1 февруари 1945 г. Народният съд осъжда трима министри от Габрово, Севлиево и Дряново