„Капитал“: Какво да се прави преди всички да си отидат от Габрово

"Капитал": "Някогашната гордост на Габрово - индустриалният му комплекс, сега е обрасъл, изоставен и полуразрушен. Заедно с комунистическите мастодонти са си отишли и много от хората" © Цветелина Белутова

„Капитал“: „Някогашната гордост на Габрово – индустриалният му комплекс, сега е обрасъл, изоставен и полуразрушен. Заедно с комунистическите мастодонти са си отишли и много от хората“ © Цветелина Белутова

Населението на Габрово намалява, а Българският Манчестър от миналото днес е загубил доста от индустриалната си слава. Какъв е пътят на Габрово и какви спешни мерки трябва да се предприемат са сред темите на статията „Преди всички да си отидат“ във в. „Капитал“ от 28 октомври 2016 г. (автор Огнян Георгиев). Габрово Daily ви представя основните акценти в статията:

Какво се случва с населението на Габрово?

По официални преброявания през 1980 г. Габрово е било 78 хил. души. Според данните от 2015 г. жителите са около 54 хил. Според повечето габровци реалното число е около 30 хил. Част от обезлюдяването е заради затварянето на комунистическите промишлени мастодонти, част е заради миграцията към чужбина или София, част е заради естествения ритъм на живота – при по-малко работа има повече стари и по-малко млади. Повече смърт, по-малко бебета. Според регионалните профили на Института за пазарна икономика Габрово е една от двете области в страната с най-ниските коефициенти на заместване, по-нисък дори от тези във Видин и Монтана – 47%. Това означава, че на всеки 100 души, които по един или друг начин излизат от работния пазар, влизат едва 47. Хладната математика показва, че ако нищо не се промени, Габрово ще се стопи в рамките на поколение и половина. Това, което се случва там, се случва навсякъде в България, без София и още два-три големи града. Случва се и на много по-голям периметър – цяла Източна и Централна Европа, с малки изключения, губи население десетилетия наред.

Население на Габрово

Население на Габрово. Изображение: Капитал

Краят на „българския Манчестър“ – начало на демографската криза

Някогашният „български Манчестър“, както обича да се хвали Габрово, днес е загубил доста от индустриалната си слава. Годините на приватизация и разпродажба на големите заводи са приключили с ликвидирането на доста от тях, а сред останките им има по-малки производства, но те не могат да поддържат същия брой хора. Това е свило рязко населението още в края на 80-те и началото на 90-те.

Томислав Дончев: „Когато имаш много добри средни училища, те привличат деца, които след това са добре подготвени и заминават навън, с което ти ги губиш“

Това се случва, въпреки че Габрово не е в най-слабо развития край на страната, има сравнително прилична инфраструктура, две много добри средни училища и технически университет. Училищата всъщност действат като „помпа“ и изхвърлят младите навън. „Преди време правихме изследване по въпроса“, разказва бившият кмет на града и настоящ вицепремиер Томислав Дончев. „Когато имаш много добри средни училища, те привличат деца, които след това са добре подготвени и заминават навън, с което ти ги губиш.“ Добрите университети действат по обратния начин – те привличат и задържат хора. Тази тенденция се вижда във всички нови страни – членки на ЕС, с няколко изключения. Средни и по-малки градове като Габрово стават жертва на столиците или на отворените граници на Запад.

Падането на границите и ограниченията за работа, както и сравнително безпроблемното адаптиране, правят нещата много лесни. Очевидно няма достатъчно инструменти или политики, които да спрат хората да търсят по-добър живот в един общ съюз, в който могат да изберат да отидат примерно в Дюселдорф вместо в Познан или Дупница. Когато се планираше разширяването на ЕС, беше отделено твърде малко време на ефектите от този процес с надеждата, че новите страни някак ще достигнат нивото на останалите и ще постигнат баланс.

„Миграцията често е „изтичане на мозъци“, припомня д-р Елжбета Чапка от полския университет „Мари Кюри-Склодовска“. „Разходите по образованието, които са значителни, се плащат от изпращащата държава, а приемната получава готови специалисти.“

Влизането на новите държави в ЕС беше де факто размяна – пари срещу хора. Тази сделка обаче не работи – без хора парите сами по себе си не генерират достатъчно ръст.

„Изгубеният милион“ няма да се върне. Какво да направим?

Трябва да се отървем от заблудата, че „изгубеният милион“ ще се върне, и да работим за това да запазим и развием съществуващия капитал.

„Капитал“ дава пример с децата на Иван Господинов, издателят на местния вестник „100 вести“ – по-вероятно е първите му две деца, които са заминали преди влизането на България в ЕС, да останат там, където са. „Големият имаше мерак да се върне преди години. Казва „тате, ще се върна да направя нещо“. С годините обаче, идвайки за по месец, вижда, че не е само икономиката, държавата я няма. Когато човек живее в друга държава при други условия, при други взаимоотношения между хората и между хората и институциите, той очаква, че същото се случва в България“, казва Господинов. Сега първият му син вече няма такива идеи. Третият, който планира заминаване сега, е по-вероятно да се възползва от мобилността на ЕС и има по-голям шанс да бъде задържан в България, ако тя продължи да се развива. Господинов посочва, че движението на населението – към столицата и в чужбина, просто следва логиката на развитие на икономиката. „Когато започнах вестника, на първа страница имахме реклами на пет банки. Сега, като отидеш в която и да е и поискаш един молив, ти казват „трябва да питаме София“.

Един вариант за реакция са спешни ударни инвестиции в наука и образование, сериозни финансови стимули за млади семейства в определени професии и т.н. Другото важно са толкова омразните реформи – много от тези, които напускат, са мотивирани от нетърпимостта си към средата, която генерира безнаказаност, корупция и немарливост.

Всички услуги, които държавата планира национално, са базирани на населението. Това означава, че продължаваме да живеем в градове, проектирани за повече и по-различни хора от онези, с които разполагаме към момента. Общини като Габрово виждат свиването на услугите като поражение и хората там протестират срещу всеки опит за нещо подобно. Но това пречи на разумното планиране на настоящето за сметка на миналото. Разхищенията от времето на социализма, като огромната сграда на болницата например, са видими и продължават да трупат задължения. „Самите болници страдат от липсата на население, нямат пациенти, нямат приходи, лекарите се деквалифицират“, описва Нина Москурова, изпълнителен директор на регионалния съюз на болниците „Стара планина“. В съюза влизат заведенията в Трявна, Габрово, Севлиево, Троян, Ловеч, Тетевен, Луковит. Тя казва, че когато съюзът е стартирал през 1997 г., е обслужвал около 800 хил. души население, което сега е почти наполовина.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Габрово няма мащаб да бъде естествен икономически център, но може да бъде успешен център на високи технологии

Добрият пример на източногерманския град Лайпциг

Добър пример как се свиква с новото е Лайпциг. Градът в Източна Германия, който навремето беше промишлен център, е загубил почти 150 хил. души от обединението на Германия насам. Това, което властите се опитват да направят, е да мислят за града по нов начин. Да привлекат млади, креативни хора, които да искат да живеят при по-ниски наеми от Берлин и да променят някои квартали, така че да привличат друг тип наематели. Стратегията не може да се пребори с демографската криза, но показва желание да се мисли различно и е стъпка отвъд мрънкането за загубеното минало.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

biz.gabrovo.net – новата видеокнига на габровската индустрия

Възможното бъдеще на Габрово

В случая с Габрово например бъдещето може да е отказ от конкуренцията с други градове като Севлиево и Велико Търново и опит да работи заедно с тях. Ако е очевидно, че миналото няма да се върне, а бъдещето ще е битка с големите центрове, такъв тип градове могат да извличат много от обединението си – Търново с университетите, Габрово с добрите училища, Севлиево с индустрията. Бързи връзки, съвместни индустриални зони и лесен достъп до жилища на всяко място няма да спрат напълно изтичането на хора, но ще помогнат много.

Заглавието „“Капитал“: Какво да се прави преди всички да си отидат от Габрово“ е на Габрово Daily. Пълния текст на статията от „Капитал“ „Преди всички да си отидат“ може да прочетете тук.