Николай Панайотов се завръща с изложба в градската галерия на Севлиево

Николай Панайотов при откриването на изложбата "Сомнамбулизъм" в Градска художествена галерия "Асен и Илия Пейкови" - Севлиево. Личен архив

Николай Панайотов при откриването на изложбата „Сомнамбулизъм“ в Градска художествена галерия „Асен и Илия Пейкови“ – Севлиево. Личен архив

Българо-френският художник Николай Панайотов представя свои творби в изложбата „Сомнамбулизъм“ в Градска художествена галерия „Асен и Илия Пейкови“ – Севлиево. Може да разгледате серията от рисувани в Париж и нови непоказвани произведения до 24 август.

Изложбата "Сомнамбулизъм" на Николай Панайотов в Градска художествена галерия "Асен и Илия Пейкови" - Севлиево. Личен архив

Изложбата „Сомнамбулизъм“ на Николай Панайотов в Градска художествена галерия „Асен и Илия Пейкови“ – Севлиево. Личен архив

Николай Панайотов е добре познат на артистичната сцена в Севлиево. Чести са и неговите завръщания към севлиевското село Стоките и центъра за изкуства „Бяло училище“ там, намиращ се в реновираната сграда на бившето селско училище.

Заглавието на изложбата „Сомнамбулизъм“ препраща към едноименния текст от световния поет Ален Боске за първата изложба на Николай Панайотов в Париж от 3 октомври 1991 в La Quotidien de Paris.

Ален Боске, „Притчовият свят на Николай Панайотов“, 1991. Източник: Личен архив

За притчовия свят на Николай Панайотов Боске пише (в превод на Кирил Кадийски):

Току-що пристигнал от родната си България, младият художник Николай Панайотов се втурва с гръм и трясък в света на галеристите с една изложба, в която всичко е изненада и съблазън. Дали си служи с перо, гваш или масло, той знае как да сътвори една вселена от форми, застъпващи се така, че да не можем сред нескончаемата фасетъчност да отделим реалното от въображаемото.

Багрите ту ярки, ту приглушени, се редуват с празни бели плажове, където въображението сякаш може да си отдъхне за миг. Персонажите – било стилизирани, било призрачни – внушават, че техните превъплъщения са неизбежни, докато преoметите и растенията не спират да властват над тях. Така камъкът се превръща в цвете и странни артерии замрежват пространство, за което не си сигурен дали не е вече някаква новопоявила се планета.

Във всеки случай една приятна динамика, малко като при Паул Клее или при Вилфредо Лам, ни помага да забравим за логиката и да се подготвим за един безкраен притчов свят на превъплъщавания, приплъзвания и догадки. Разбира се, нищо не се поднася категорично, наше право е да интерпретираме, както на нас ни се иска, тези легенди, които, веднъж материализирани, се изтръгват и поемат към нови предели. Рисунъкът, и той е ту стегнат, ту свободен до трептене. Безтегловността на линии и обеми се разтваря в един лек сомнамбулизъм.

Ален Боске
Париж 1991

Вижте още кадри от изложбата на Николай Панайотов и не пропускайте да я посетите на живо:

Коментари