„Дами канят“ пред Дома на хумора в Габрово. Лятното кино продължава

"Дами канят". Лятно кино в Парка на смеха пред Дома на хумора

„Дами канят“. Лятно кино в Парка на смеха пред Дома на хумора

Лятното кино на Дома на хумора и сатирата в Габрово продължава на 31 август и 1 септември 2017 г. В последния ден на август от 20:30 ч. в Парка на смеха до Веселата къща габровци са поканени на забавна вечер с българския игрален филм „Дами канят“.

Режисьор на филма е Иван Андонов, а сценарист – Георги Мишев. Филмът е заснет през 1980 година. В главните роли ще видим любими български актьори: Стефан Данаилов, Невена Коканова, Цветана Манева, Илка Зафирова, Мария Статулова, Надя Тодорова, Йорданка Кузманова и др. Чаровен инструктор по шофиране след развода си се отдава на лекомислени авантюри. И въпреки че всяка от жените, които го ухажват, се опитва здраво да го впримчи, неотразимият Дон Жуан успява да излезе от всякакви капани. Младият почитател на любовните афери има инцидентни проблеми с ревниви съпрузи, но много по-сериозни са проблемите му с преследващите го влюбени жени.

Преди филма „Дами канят“, от 18:00 ч. Домът на хумора кани на литературна вечер. На 31 август НЧ „Зора – 1892“ – кв. Новата Махала представя книгата „Пролет в Габрово“ на писателя Кою Янков.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

НЧ „Зора 1872” – Нова махала чества 145 години с книга от Кою Янков, скулпторът на Левски

Още кино и литература в Дома на хумора и сатирата

На 1 септември отново от 20:30 ч. Лятното кино продължава с арт филма на българския художник Нено Белчев „Моето сърце е октопод или баща ми на брега на Черното море“. Създаден е по мотиви от романа на Безмер Багрянов „Моята последна абстрактна картина“. Филмът бе показан в Габрово в навечерието на откриването на 23-то Биенале на хумора и сатирата в изкуството, в рамките на кураторския проект „Да умреш от смях“ на Марко Стаменкович. Като структура на повествованието филмът напомня постмодерен роман – фрагментиран, разпокъсан и на пръв поглед хаотичен. Отделните парчета могат да бъдат преподреждани и всяко едно има свой собствен живот. Жанрово филмът стои на границата между псевдо-документалното кино, видео изкуството, пост-пънка (като отношение) и черната комедия.

Историята се развива предимно в хипотетична балканска страна, където комунистическият режим се срива в края на 80-те години, но след няколко десетилетия отново се „възражда“, чрез осъществяването на контра-революция. Главният герой (човек на средна възраст) е имигрант в Берлин от балканска държава, в която се завръща нелегално, за да направи документален филм за своя баща, известен, но позабравен художник от близкото минало. А се завръща нелегално, защото на младини е бил замесен в банков обир. Синът цял живот пламенно е отстоявал своя творческа позиция, но не е достигнал известността и успеха на своя родител, а същевременно е пропуснал да открие своето място в общество и да се справи с хаоса в личния си живот. Неговият глас (глас зад кадър) води повествованието като поредица от коментари върху спомени за неговия баща, чрез които ненатрапчиво излага своето разбиране за живота, изкуството и смъртта. Същевременно той поднася и един личен прочит на историята от края на 20 и началото на 21 век. И така деликатно, но и леко иронично, разказът съпоставя живота на бащата с живота на сина и представя взаимоотношения им, запознавайки ни с тях през призмата на различни културни и времеви контексти.

Литературна вечер ще предшества лятното кино и на 1 септември. От 18:30 ч. Йото Пацов ще представи книгата „Ангелът и Яков“ на габровския писател Георги Ганев.

Коментари