НМО показва най-старата книга от библиотеката на Васил Априлов от 1551 г.

Експонат от изложбата „Ние живеем за нашите потомци” в Националния музей на образованието

Експонат от изложбата „Ние живеем за нашите потомци” в Националния музей на образованието

Най-старата книга от личната библиотека на Васил Априлов от 1551 г., оригиналната училищна камбанка и печатът на Габровското училище, почеркът на самия благодетел Априлов – това са само част от нещата, които можем да видим в изложбата „Ние живеем за нашите потомци” в Националния музей на образованието. Експозицията е организирана от НМО и ХГ „Христо Цокев“.

На 200 ученика посетиха музея в Деня на Априлов на 14 януари, споделят от НМО. Ето какво още включва изложбата, която е отворена за посетители до края на февруари 2019 г.

От камбанката до печата на Габровското училище

Част от изложбата е посветена на създаденото през 1835 г. в Габрово първо новобългарско училище. Показани са Кондиката на Габровското училище – първата книга за дарения, подписана от Васил Априлов и Николай Палаузов; оригиналната училищна камбанка (1835 г.), печатът на Габровското училище (1832 г.), препис на училищния правилник от 1837 г. (направен от Райчо Каролев през 1896 г.).

Сред оригиналните документи и материали в изложбата е първоначалният план на Габровската гимназия от XIX век. Направен от одески архитект по указания на Николай Хр. Палаузов, планът на сградата е донесен от Васил Рашеев през пролетта на 1851 г., когато тържествено се полага основният камък на гимназията.

Централно място в изложбата заемат Заветът на Васил Априлов и Протокол от 1929 г., който представя пълен отчет на последния душеприказчик Иван Д. Рашеев за състоянието на фонда, създаден въз основа на Априловото завещание.

Най-старата книга в библиотеката на Априлов е от 1551 г.

Показана е най-старата книга от личната библиотека на Васил Априлов – „От най-добрия от всички поети на всички времена ОМИР, всички работи, които изобщо са запазени на гръцки” (1551 г.) и томове от творчеството на Тукидит „За Пелопонеската война” (1805 -1806 г.)

Част от книгите са с приписки на Априлов. На заглавната страница на „Гръцко-руски-френски лексикон” (1811 г.) може да бъде видян личният му подпис. Почеркът на българския възрожденец стои и върху книгата му „Българските книжници, или на кое словенско племе собствено принадлежи кириловската азбука” (1841 г.). Априлов е написал посвещение до граф Константин Аркадиевич Суворов (внук на легендарния руски пълководец Александър Суворов). По неизвестни причини книгата не достига до него и по-късно става част от Априловата библиотека.

Почитта към Априлов през годините

Интерес представлява очеркът на Светослав Миларов „Василий Евстатиевич Априлов, мощният подвижник на новото образование в България. Опис на живота и на деятелността му” (1888 г.). Той е написан по молба на душеприказчиците на Априлов Николай Хр. Палаузов и Васил Рашеев по повод отбелязването на 100-годишнината от рождението на благодетеля на Габровското училище. Освен биографичната книга изпълнителите на Априловото завещание поръчват и голям маслен портрет, който е изпратен от Одеса в Габрово. С любезното съдействие на Художествена галерия „Христо Цокев” портретът е част от изложбата.

Специално място е отредено на почитта към Априлов през годините. Показани са красиво оформени поздравителни адреси по повод 100-годишнината на Габровското училище, материали и снимки във връзка с конкурса, изработването и откриването на паметник на Априлов през 1935 г., лавров венец от същата година с надпис „Вечна слава на Василия Евст. Априлова” от учители и ученици в Ловешката гимназия.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Васил Априлов – космополитът от Габрово