20 септември 1908 г. – роден е бащата на „Етър“-а Лазар Донков

Лазар Донков, създател на ЕМО "Етър" © ЕМО "Етър"

Лазар Донков, създател на ЕМО „Етър“ © ЕМО „Етър“

Създателят на Етнографски музей на открито „Етър“ Лазар Донков е роден на 20 септември 1908 година в Габрово. Той е самоук художник, архитект, историк и етнограф по душа, разказва Величка Илиева, уредник в ЕМО „Етър“.

В спомените Лазар Донков пише:  „… Идеята за изграждане на жив музей на открито се роди около 1948-1949 година… да се види домашния бит, да се покажат в действие всички механични съоръжения и занаятчийски работилници, за да може миналото да стане видимо, да се съхрани това огромно национално богатство“.

Повече от 10 години Лазар  Донков скицира стари къщи, записва спомени, събира вещи и инструменти, някои изкупува на символични цени. Щастливо събитие в неговия живот е срещата с Ганка Рибарова, директор на градския музей. По нейна молба той изработва макети на струг, воденица, валявица, тепавица, гайтанджийски чарк за художествено- пространственото оформление  на новата експозиция. Комисия във Велико Търново отхвърля макетите, обаче художественият съвет към БАН ги одобрява.

ЕМО "Етър" в строеж © ЕМО "Етър"

ЕМО „Етър“ в строеж © ЕМО „Етър“

Хронологията на събитията по изграждане на музея започва с 1 юни 1961 година, когато Лазар Донков внася мотивирано предложение до ОК на БКП. Следва разрешение на габровската управа, а на 23 април 1963 година се прави първата копка за неговото изграждане.

Определеното място – пусто, обрасло с тръни и повет, непроходимо, е началото на реализацията на една мечта. Тук съществуват полуразрушени воденица, тепавица, валявица. 15 майстори под ръководството на Лазар Донков стават преките изпълнители на почти всичко, което днес виждаме.

На 7 септември 1964 година отваря врати първият у нас музей на открито „Етър“.

Лазар Донков и първите строители на музея при откриването на ЕМО "Етър" © ЕМО "Етър"

Лазар Донков и първите строители на музея при откриването на ЕМО „Етър“ © ЕМО „Етър“

През 1967 година Лазар Донков пристъпва към изграждане на занаятчийската чаршия. Без да е архитект, но надарен с художествен усет и чувство за пропорции, той проектира и ръководи построяването на 15 къщи и оформя ансамбъла „Занаятчийска чаршия“.

„…Хора като Лазар Донков се раждат, а образователните системи могат само да ги уподобят…Ние все недовиждаме това, което ни е подръки! И стана така, че недовидяното го усетиха от десетина и нещо хиляди километри. В Байлазаровия „Етър“ се разщъкаха специалисти с дебели доларови командировки: щели да правят индианско селище, да съживяват тамошни народни занаяти. И доприпкаха в България…Японски професори с японско вълчо обоняние оглеждаха, чертаха и фотографираха…Сега в „Техниката“ на Токио изучават с безпогрешен статус Донкови дървени конструкции. И както е тръгнало ще дойде ред японци да ни припомнят забравени български работи“, пише Станислав Сивриев.