11 март 1835 г. – завършена е часовниковата кула в Габрово

11 март 1835 г. - завършена е часовниковата кула в ГабровоНа 11 март 1835 г. е завършена часовниковата кула на днешния площад „1 май 1876 г.“. Габровските еснафи даряват средства, а селяните от Габровско – доброволен труд. Събитието е отбелязано на българския надпис на западната стена на кулата – “1835 марта. 11. согради са столп сеи настоянием и трудом селени Габрово”.

Книгата „Имало едно време в Габрово“ разказва…

През 1828 г. габровци решават да построят  нова часовникова кула. За да се избегне нелоялната конкуренция в занаятчийските работилници и търговските дюкяни – за едновременното вдигане и спускане на кепенците им под ударите на сахата, мястото на часовниковата кула се избира така, че да се вижда и чува от главната улица (днешната “Радецка”). През същата година трима чорбаджии и бирникът Георги се споразумяват с казанлъшкия турчин Хафуз ага за часовников механизъм на стойност 2 150 гроша. Но строежът е отложен с няколко години поради Руско-турската война от 1828-1829 г.

„Имало едно време в Габрово“ е първата книга от историческата поредица „Габрово – живият град“ на Момчил Цонев и Даниела Цонева

Като стражар някакъв…

В книгата „Габрово и габровци в старата книжнина. Т. 1. Пътеписи (1662-1878 г.)” откриваме възрожденски текстове за часовниковата кула. През 1871 г. Илия Христович описва по-подробно часовниковата кула, разказвайки – “в самия център на града, като стражар някакъв, високо ся възвисочава градският сахат, на който при темеля протичат две чушми, със сладката и бистра вода на които задоволяват си жеджта и пазарчане, и пътници”.

Спомените на д-р Константин Вапцов

Любопитен разказ за старата часовникова кула представя в спомените си „Габрово след Освобождението“ д-р Константин Вапцов. Книгата със спомените му е издадена в историческата поредица „Габрово – живият град“:

„Но ние забравихме, че говорим за пазарния площад на Габрово. В югозападния му ъгъл се надига „величаво” градският часовник. Интересна е направата на машината му. Тя се състои от грубо изковани от желязо назъбени колелета. Не ми е известно кой е изработил и нагласил тази машина. Тя върви сравнително точно. Движи се посредством въже, в края на което е вързан за тежест голям камък. Когато въжето се протрие от работа и се скъса, а общината се бави да купи ново, който навива часовника, е принуден да го върже и възелът бива причина да се разстрои „точността” на градския часовник. Западната част на пазарния площад е оградена с ред къщи и главната улица, която минава между къщите и часовника, тъй че последният заема част от повърхнината на площада, за което в последно време мнозина настояваха за събарянето му.“

Книгите от историческата поредица „Габрово – живият град“ може да откриете в габровските книжарници „Том 1“ и „Златев“. Досега в поредицата: „Имало едно време в Габрово“, „Габрово и габровци в старата книжнина. Т.1. Пътеписи (1662-1878 г.)“, „Снежно Габрово за деца“, „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов“.