10 юли 1945 г. – напуска ни индустриалецът Пенчо Семов

Паметник на Пенчо Семов в Габрово © Габрово Daily

На 10 юли 1945 г. умира Пенчо Иванов Семов – един от най-големите индустриалци на Габрово от първата половина на ХХ век. Роден е на 8 октомври 1873 г. в с. Цвятковци, Габровско, в семейството на Иван и Бона Семови.  Пенчо Семов е със значим принос за стопанското развитие на България като повече от половин век се изявява в търговията, индустрията, банковото дело.

Създава си авторитет сред деловите среди и става инициатор и акционер в 28 акционерни дружества в цяла България – от София през Габрово до Варна.

От 1917 г. е председател на управителния съвет на вълненотекстилната фабрика „Успех” в Габрово.

Пълна биография на индустриалеца Пенчо Семов може да откриете в четвъртата книга от поредицата „Габрово – живият град“„Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов“, съст. Даниела Цонева, Ирена Узунова, ред. Момчил Цонев.

Поради благотворителната си дейност, Семов е определян и като българския Рокфелер. Повече за благотворителната му дейност ще ви представим в откъса от първата книга от поредицата „Габрово – живият град“  – „Имало едно време в Габрово“ на Даниела Цонева и Момчил Цонев:

„На 21 март 1943 г. Пенчо Семов определя последната си воля в своето завещание.

Вилата му трябва да се превърне в старчески приют с името “Пенчо Иванов Семов” за 50 възрастни хора над 60-годишна възраст. Зданието “Парахода” ще бъде девически пансион и средно училище със задължително преподаване на чужд език. Семов предоставя възможност и на ученичките от бедни семейства да се обучават безплатно. Децата на заможни родители ще заплащат определена такса.

10 години след девическия Семов определя да се открие мъжки пансион и средно училище със задължително преподаване на чужд език. И тук индустриалецът позволява безплатно обучение на по-бедните деца, чиито родители работят във фабриките с негово акционерно участие.

Посмъртната воля на Пенчо Семов обаче не е изпълнена. При национализацията през 1947 г. средствата, предвидени за широката благотворителна дейност, са блокирани. Във вилата му от 1954 г. до края на века се настанява Инфекционното отделение на габровската болница. Вместо да се оглася от жизнерадостен детски смях, зад стените на “Парахода” се настанява “жълтата гостенка”.

Прочетете статия за Пенчо Семов в Онлайн енциклопедия на Габрово