Шипченец прави шарланджийска работилница по габровски модел

Тотю Безлов пред шарланджийската му работилница в с. Шипка

Тотю Безлов пред шарланджийската му работилница в с. Шипка

По пътя към забравения занаят шарланджийство ЕМО „Етър“ разкри любопитни факти от забравеното му минало в град Шипка. Причината е проект за обновяване на Шарланджийската работилница в музея на открито.

Както вече Габрово Daily писа, в средата на август 2017 г. екип на музея обиколи Южна България – Хасково, Ивайловградско и Казанлъшко, благодарение на което днес „Етър”-а разполага с достоверна информация как се е практикувало шарланджийството.

„Етър“-а тръгна по следите на шарланджийството в цялата страна

Шипченец прави шарланджийска работилница по габровски модел

Малките населени места на юг от Балкана бяха септемврийската спирка на Росица Бинева. Разказът й ни отвежда в ХІХ и ХХ век, в едно време, когато няма компютърни технологии, а физическия труд е важно условие, за да се произведе един продукт. „При проучване историята на шарланджийството често се срещаше името на една личност, която в началото на ХХ век символично свързваше историята на занаята от двете страни на Балкана“ – споделя Росица Бинева, уредник отдел „Занаяти“ в Етнографски музей на открито „Етър”.

 

Тотю Дечков Безлов е роден през 1891 година в с. Шипка (днес град). В спомените си той разказва, че първият му досег с шарланджийството е през 1907 – 1908 година в Габрово, когато наблюдава работилницата на Йонко Колчев. По-късно вижда такива работилници в Стара Загора – за ленено масло; в Дедеагач (Александруполис) и Гюмюрджина (Комотини) – за зехтин. След като се връща от войната през 1918 година, той си прави своя шарланджийница в с. Шипка, която е изградена по подобие на работилницата на Йонко Колчев.

В търсене на разнообразие в производството той експериментира, като за кратко време, освен от орехи, започва за произвежда и масло от мак, който внася от Гърция.

С разширяване на производството и натрупване на капитал, Тотю Безлов прокарва нововъведения в занаята. През 1928 г. заменя коня в яхната с дизелов мотор и така увеличава капацитета на производство.

По убеждение Безлов е земеделец. Идеята за коопериране е много популярна в Шипка. Не случайно почти цялото село едновременно се включва в ТКЗС-то. При учредяването му през 1945 година Тотю Безлов е първият му председател. Вероятно по това време спира функционирането на яхната – споделя Гина Хаджиева от гр. Шипка. Тя е дългогодишен уредник в местната галерия и Черпанлиевата къща в гр. Шипка, била е и председател на читалището, родственичка е на Безлов.

През 1978 година инвентарът от ях­ната на Тотю Безлов става част от експозицията на Исторически музей „Искра“ – Казанлък. Тя е разположена в работилницата на Иван Йонков, строена през първата половина на ХІХ век и работила до началото на XX в.

Също през 1978 г. Тотю Безлов разказва пред Пенка Колева от ЕМО „Етър“ технологията за производство на шарлан. Информацията влиза в архива на отдел „Занаяти” на ЕМО „Етър” и е в основата на разработвания нов експозиционен разказ в шарланджийската работилница на музея.