Фердинанд дава името си на с. Янтра и подпомага строежа на 120-годишния храм „Св. Николай“

Църква "Св. Николай" в дряновското село Янтра

Църква „Св. Николай“ в дряновското село Янтра © Грета Матейчева

Православният храм „Св. Николай“ в дряновското село Янтра чества своя храмов празник на 6 декември, Никулден. През 2017 г. се навършват и 120 години от освещаването на църквата от Търновския митрополит Климент (Васил Друмев). Още в строеж, храмът е посетен от българския княз Фердинанд, който помага със средства за довършването му. Самото село оттогава получава и името Фердинандово. Споделяме с вас текста на Грета Матейчева за любопитната история на църквата в село Янтра, разказана и с помощта на енорийския свещеник отец Тодор.

Автор: Грета Матейчева

В българската православна традиция светецът Николай се почита като избавител на пленниците, покровител на моряците, пътешествениците,  рибарите. Неотменно свързан е с водата и с всички живи твари, чийто дом е тя.

И съвсем не случайно една църква, сгушена в Балкана, е приела именно Св. Николай за свой покровител. Може би хората тогава просто са се вслушвали в себе си и са вярвали на онова, което носят с душите си. А именно – водата. Водата като стихия, водата като помирител.  В почти всеки двор в село Янтра има вода – дълбоко, дълбоко под пръстта – тя е там. Бушуваща или кротко течаща. Жителите на селото и техните наследници знаят за нея, носят я също като предците си навсякъде със себе си. Затова и помнят историята на църквата, която ги е сплотявала безброй пъти. Дали всички те са вярващи? Разбира се. Вярват в силата на корена си, която често ги връща към родното.

Село Янтра води началото си от времето на Османската империя, когато се е наричало Адъмово и е било населено с турци. Като българско село започва да съществува едва след Освобождението, когато след напускането на турското население, в него се заселват българи от близките села Велковци, Междени, Иванили, Козирог и други от габровския край.

На  11 април 1894 година се решава, че църква трябва да има. Започва събирането на средства, като участие вземат всички жители на селото. Набавят се камъни и плочи от селата Малкочево, Идилево, Иванили, Костенковци, Малко Яларе и други. В строежа на храма се включват всички. Никой не остава безучастен под вещото ръководство на майстор Гочо Генев от Колиби, Тревненско.

Княз Фердинанд дарява средства за църквата в село Янтра

Времената са бурни, светът и България крачат смело напред. Не може и дума да става за забавяне, българско село без църква не може! Когато е завършен покривът на църквата, през селото минава княз Фердинанд. Той се впечатлява от усилията на местните и пожелава да влезе в храма, въпреки, че той не бил още нито обзаведен, нито изографисан. Няколко месеца по-късно пристига писмо – князът кани няколко души от селото да отидат при него, за да помогне със средства за строежа на църквата. И така, стъпка по стъпка, строежът не спира. Камбаната е доставена от Русия, а иконите са изписани от майстори от Тревненската школа.

Храмът е осветен на  10 април 1897 г. от Търновския митрополит Климент (Васил Друмев), който на плащеницата собственоръчно изписва „с. Адъмово (Фердинандово)“. От последното се предполага, че от тогава насетне селото е преименувано на Фердинандово.  С  това име то съществува до 1944 г., след което е прекръстено на с. Янтра.

За какво стана дума в началото? За вода? За реки? За стихии и помирители… За село Янтра на брега на река Янтра.

Храмът „Св. Никола“ затваря за половин век

След  1944 г. пътят на храма не процъфтява – появяват се течове от покрива, които не биват ремонтирани. Наследниците на онези смели мъже и жени сякаш потъват. Църквата все още функционира, но само по празници и, привично за онова време, прекрачването на прага й поражда сложна смесица от страх и утеха у всеки дръзнал да го направи. Храмът затваря окончателно вратите си в средата на 50-те години на миналия век.

Всъщност, не съвсем.

Жителите на село Янтра се обединяват и възстановяват църквата си

През  1999 г. водата отново намира своя път към повърхността. По инициатива на жители на селото и Община Дряново се взима решение църквата да бъде възстановена и отново да стане функционираща. Започва набиране на средства. Отново се включват местните хора – онези, наследниците – получени са дарения от фирми и ремонтът започва.

Църквата отваря отново вратите си на 6 декември 2002 г. Осветена е от Великотърновския митрополит Григорий.  Надеждата в с. Янтра изплува за сетен път.

Храмът отново става част от живота – от началото му до неговия край. Кръщенетата и венчавките не са рядкост, благодарение на тихата романтика, която селото носи.

През 2007 г. се прави частичен ремонт на църквата, а през 2014 г. покривът е подменен изцяло със средства от Дирекция „Вероизповедания“. През ноември тази година работните янтровски баби, онези същите – наследниците, запрятат ръкави и стягат църквата за големия празник! Прахта е прилежно забърсана, подът е чевръсто пометен, стените са пребоядисани отново със средства от Дирекцията, а на кубето на храма грее дареният малък иконопис с автор Диян Димитров.

Ако минавате през село Янтра по тъмно, несъмнено ще видите резултата от съдействието между местните жители и Община Дряново, която през 2017 г. осъществи проект за екстериорно осветление на сградата – храмът отвън грее и през нощта.

И така, та до днес – 15 години след възстановяването на Храма и цели  120 години от  построяването му – църковното настоятелство и жителите на с. Янтра Ви организираха празник на 6 декември 2017 г., отслужен от енорийския свещеник отец Тодор в съслужение с отец Руслан, архиерейски наместник на гр. Габрово.

Коментари