Спасовден (Възнесение Господне) е

Възнесение Христово. Стенопис от манастира "Св. Николай Чудотворец" в с. Сеславци, Софийско (XVI-ХVІІ в.). Снимка: pravoslavieto.com

Възнесение Христово. Стенопис от манастира „Св. Николай Чудотворец“ в с. Сеславци, Софийско (XVI-ХVІІ в.). Снимка: pravoslavieto.com

Спасовден (Възнесение Господне) е. Поради факта, че Великден е подвижен празник, свързаните с него Възнесение Господне и Петдесетница се падат на различни дати всяка година. Според православната традиция празникът Възнесение Господне (Спасовден) се чества четиридесет дни след Възкресение.

Имен ден празнуват Спас, Спаска, Спасена, Спасения, Спасимир, Спасимира, Спасуна, Сотир.

На този ден Христос се явил за последен път пред своите ученици. Апостолите били на молитва, Христос се явил сред тях, беседвал и ги извел от Йерусалим на Елеонската планина. Като се изкачили на планината, Христос вдигнал ръце да ги благослови. Още докато ги благославял, Христос се отделил от земята и, подет от облак, се издигнал към небето при Своя небесен Отец. По думите на св. евангелист Марко, Христос, като се възнесъл на небето, седнал отдясно на Бога.

Празникът Възнесение Господне се отбелязва от църквата още от IV-V век и принадлежи към подвижните църковни празници. С възнесението си Христос завърши делото на спасението. Затова българският народ му е дал название с дълбок религиозен и богословски смисъл – Спасовден, Денят на Спасителя.

Габровци едно време вярвали, че спасовският дъжд, също както и гергьовският, е скъп, всяка капка носела жълтица. На празника момите и момците ходели боси по росата в нивите и ливадите, за да се молят за дъжд.