Сирни заговезни е – ден за прошка и за „хамкане“ с халва

Сирни Заговезни

Сирни Заговезни © БНР

Почитаме Сирни заговезни – в неделния ден, седем седмици преди Великден. В съботата преди Сирни заговезни в Габрово се провеждала традиционната карнавална „Олелийня“. Празникът е ден за прошка и за популярния обичай „хамкане“ с халва.

Олелийнята

„В събота, през Сирни заговезни, цялата околия идваше на пазар в града. По обяд всички отиваха на „Олелийнята” – събор, дето се продава халва и боза. Там около разни свирачи (обикновено всяко село играеше около свой познат свирач), се извиваха кръшни хора.“ Това разказва за карнавалната „Олелийня“ в старо Габрово д-р Константин Вапцов в спомените си „Габрово след Освобождението“, издадени в историческата поредица „Габрово – живият град“ на Даниела Цонева и Момчил Цонев.

Ден за прошка

Днес се почитат с уважение по-възрастните, родителите, кръстника. Преди вечеря се целували ръцете на по-възрастните в семейството и се искала прошка за волните или неволните грешки през годината.

Кумците посещавали на Сирни заговезни кръстника си, искали му прошка и му носели халва, вино, ракия и печена кокошка.

Традиционните думи на прошката са „Прости!“ („Прощавай!“), а отговорът е „Простено!!!“ („Простен да си“).

От „хамкането“ до фишеците

Най-голяма радост за децата било „хамкането“ с бяла халва. Халвата се завързвала с конец за тавана, разлюлявала се и всички на трапезата се опитвали да си отхапят от нея, без да я хванат с ръце.

След вечерята се гърмяло с пушки, а децата с бомбички и фишеци, с което се ознаменувал краят на зимата и началото на пролетта.

След Сирни Заговезни започва Великият пост

Неделята на Сирни заговезни е последният ден преди Великия пост. В православния календар е Неделя Сиропустна или „неделя на всеопрощението“. На този ден се четат Христовите думи: „Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви.“ (Мат. 6:15). През тази вечер всеки човек в църквата иска прошка от другите чрез „ритуала на прошката“, за да може да влезе в поста, който е време за очистване, размисъл, усъвършенстване и примирение със събратята.

Великденският пост продължава седем седмици и е най-продължителният и важен постен период в годината, част от подготовката за Великден.