Васил Левски

Как историците са открили коя е рождената дата на Васил Левски?

Васил Левски
Васил Левски

Автор: Даниела Цонева, историк. Откъс от статията „182 години след рождението на Васил Левски – познаваме ли добре неговия живот и дело?“. Пълния текст на статията може да прочетете във в. „100 вести“ от 18.7.2019 г.

На 6 (18) юли 1837 г. в Карлово в семейството на Иван и Гина Кунчеви се ражда синеокото момче, което в следващите десетилетия ще се изгради като безспорно най-авторитетния водач на националната ни революция – Васил Иванов Кунчев, наречен Левски.

Липсват автентични документални свидетелства за рождената дата на Левски, историците я „откриват“ по спомените на негови близки родственици, които са записани след 1878 г.

Левски – „роден два-три деня преди или след Петровден“

Първият му биограф Георги Яковлев Кирков издава през 1882 г. брошурата „Васил Левски (Дяконът)“. През 1883 г. Захарий Стоянов създава втората биографична книга за Левски. Книга за „Васил Левски Дяконът” издава през 1895 г. и Стоян Заимов. Първите двама бележат, че той е роден около Петровден в 1837 г. без посочване на конкретната дата. Заимов пише най-конкретно за времето на неговото рождение: „Той се е родил на 6 юли 1837 г. в Карлово” (18 юли по нов стил). На 6 февруари 1898 г. върху страниците на в. „Юнак” опълченецът Иван Кършовски публикува поредната биография на Апостола, в която сочи като рождена дата 26 юни 1837 г. Две години по-рано – през 1896 г. един от първите български историографи Георги Димитров  във втори том на своята история „Княжество България” сочи за рождена дата 26 юни, позовавайки се на сведения, получени от Андрей Начов, съпруг на сестрата на В. Левски – Яна. Всички са единодушни – неговото раждане се случва около Петровден. Или както пише З. Стоянов – „Два-три деня преди или след Петровден”  или по стар стил  това е  29 юни.

Уточняването на рождената дата на Апостола  се дължи на историка Димитър Страшимиров, разпитал през 1895 г. обстойно  живите все още негови роднини по повод откриването на паметника на Левски в София. Особено полезен е споменът на първия му братовчед и съименник Васил Караиванов. За опорен пункт е взета сватба от лятото на 1837 г. Според църковния катехизис (книга за основните положения в християнското учение) преди Петровден сватба не се прави (т. е. по време на пости). Изчакана е неделята – тогава 4 юли. Иван и Гина Кунчеви са определени за т. нар. побащини (стари сват). Но Гина не участва във сватбата – или е вече родила, или не е в състояние да присъства. Изключва се раждането да е станало преди сватбения ритуал – иначе би се запомнило сливането на двете събития. Най-вероятно очакваното дете се ражда два дни след сватбата (според сведения на роднинския съвет)  на 6 юли 1837 г.

Относно годината на рождението проф. Пламен Митев от Софийския университет коментира, че освен „официално възприетата 1837 г., през последния четвърт век са лансирани поне още две възможности – 1843 и 1846 г.  И проф. Пламен Павлов, преподавател във Великотърновския университет, потвърждава: „преглеждайки всички познати свидетелства за рождението на Левски, сам се убедих, че наистина става дума за 1837 г.”. 

Нов и стар стил на датите – как да се ориентираме?

Бележка на редакцията: Въпреки че реалната дата на рождението на Левски е 6 юли, честването се извършва на 18 юли по т.нар. нов стил. През 1916 г. България преминава от Юлиански към Григориански календар, което налага „преизчисляване“ на историческите дати – така, „стар стил“ се наричат датите по Юлианския календар, а „нов стил“ – датите по Григорианския календар, валиден и до ден днешен. За историческите събития, случили се между 1 март 1800 и 28 февруари 1900 г. към датите от Юлианския календар се прибавят 12 дни, за да се преизчислят по новия Григориански календар – например рождението на Левски, 6 юли по стар стил, става 18 юли по нов стил; обесването на Левски, 6 февруари по стар стил става 18 февруари по нов стил). Недостатъчно доброто познаване на календарите понякога води до грешки. Обесването на Левски, случило се на 6 февруари 1873 г. по стар стил, традиционно се отбелязва грешно като 19 февруари, всъщност датата отговаря на 18 февруари по нов стил.

По темата с преминаването от Юлиански към Григориански календар може да прочетете две статии от Уикипедия: Приемане на григорианския календар; Стар и нов стил.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Апостола на свободата Васил Левски и Габрово

Васил Левски (гипсов паметник): Статия в Онлайн енциклопедия Габрово Gabrovowiki

Ако се интересувате от миналото на Габрово, потърсете книгите от историческата поредица „Габрово – живият град“ на Даниела Цонева и Момчил Цонев. Книгите може да откриете в габровските книжарници „Том 1″ и „Златев“, както и онлайн в сайта на „Български книжици“ ТУК. Досега в поредицата: „Имало едно време в Габрово“, „Габрово и габровци в старата книжнина. Т.1. Пътеписи (1662-1878 г.)“, „Снежно Габрово за деца“, „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов“.

Categories История
Gabrovo Daily

Габрово Daily е независима онлайн медия с новини за Габрово, Севлиево, Дряново и Трявна в разделите общество, икономика, образование, култура, спорт, история, изкуства и др. Габрово Daily е част от най-голямата онлайн медийна група в Габрово, която включва портала www.gabrovo.net, бизнес портала www.biz.gabrovo.net, Онлайн Енциклопедия Габрово www.gabrovowiki.com. От 2018 г. стартира и собствен онлайн телевизионен канал - Gabrovo.net TV. В края на 2018 г. Габрово Daily и общността "Бъдещност за Габрово" учредиха отличията "Габровец на годината". Медията Габрово Daily е създадена на 17 юни 2014 г. от Момчил Цонев - журналист, писател, културен мениджър, специалист по уеб и дигитален маркетинг, обявен за една от 10-те най-изявени млади личности на България за 2019 г. от Международната младежка камара. За контакти с нас и запитвания за партньорства и реклама: editor@gabrovodaily.info