На Разпети петък в старо Габрово

Изображение: pravoslavie.bg

Велики (Разпети) петък е денят, в който е разпънат на кръста Божия син Христос, за да изкупи греховете на човечеството. Велики петък е най-тъжният, най-тежкият ден за Божия син.

На Разпети (Велики петък) в старо Габрово са се замесвали обредните хлябове и козунаците, които се пекат на Велика събота. За старите габровци това е голям празник, на който не бива да се работи нищо, за да не падне градушка. Според народното предание на този ден дори птичката не виела гнездо. В Севлиево по традиция се провежда базар за грънци.

Според православната църква на Разпети петък се спазва строг пост – църквата повелява да не се яде и да не се пие нищо, дори вода. На Разпети петък не бива да се работи нищо.

Богослужението на Велики петък – извършва се „опело Христово“

На Велики петък през деня не се служи Света литургия, защото в този ден Сам Господ принесъл Себе Си в жертва, а се извършва богослужение, наречено Царски Часове.

На вечернята в храма се припомня и съпреживява Христовите страдания, смърт и погребение. Преди началото на службата, на специално издигнато място в средата на храма се издига „гробът“ Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя светата Плащаницa – изкусно извезан плат с изображението на положения в гроба Спасител, който символизира саванът, с който е било завито Неговото тяло след свалянето Му от Кръста. Християните пристъпват към гроба Христов и благоговейно се покланят на плащаницата. След това се навеждат и преминават под издигнатото място. По този начин изразяваме нашето преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен, но също и благодарност за изкуплението, което ни дари Спасителят. Свещеникът ни дава цвете за благословение и духовна утеха символ на надеждата и вярата, че още малко и гроба ще остане празен и Христос ще Възкръсне. Отнасяме цветето в дома си и го поставяме над иконите, за да ни напомня, че очакваме великия ден.

По време на вечерното богослужение Плащаницата се изнася от олтара и се извършва специално богослужение, наречено опело Христово. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови. Едно от тях се нарича „Плачът на Богородица“ – молитва в памет на душевните страдания на Дева Мария, която стояла до кръста на своя Син и Го призовавала, произнасяйки скръбни слова.

След като се изнесе Плащаницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на вечернята свещеникът взема Плащаницата от престола и я полага в „гроба“ в центъра на храма.

Поклонението на плащаницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста.