На Великден в старо Габрово

Христос воскресе

Възкресение Христово. Изображение: Българска Патриаршия

Великден или Възкресение Христово е най-големият и тържествен празник за православните християни, празник на празниците. На Възкресение Христово се чества възкръсването на Иисус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан.

На Великден старите габровци ходели рано на църква, където се изпълнявала църковна служба и след Великденския пост се вземало причастие. Отговявало се с козунаци и други блажни ястия и боядисани Великденски яйца. Младите семейства посещавали кръстника и родителите си. Носели се червени яйца, печена кокошка, кравай, бъклица с вино.

По стар обичай на Великден се даряват боядисани яйца, чукали се за здраве с яйцата и гадаели – този, чието яйце излезе най-здраво, ще бъде най-здрав през годината.

В Габровско на празника се играело и Великденско хоро.

Възкресение Христово е един от подвижните празници през годината. Датата му се определя всяка година съобразно лунния календар. Великден зависи от първото пълнолуние след деня на пролетното равноденствие.

При обявяването на Възкресението в храма, свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи, които носят по домовете си. Великден се празнува в продължение на три дни. Православните българи се поздравяват с „Христос воскресе“, а отговорът е „Воистину воскресе“. С „Христос Воскресе“ се поздравяваме 40 дни след Великден.