Национална Априловска гимназия – приемникът на първото новобългарско светско училище от 1835 г.

Национална Априловска гимназия - Габрово

Националната Априловска гимназия чества на 14 януари най-святия празник за Априловци – основаването на първото новобългарско светско училище у нас. Габровското училище е открито на 2 януари стар стил (14 януари нов стил) 1835 г.

Споделяме откъси от книгата на Петрана Колева „Априловски свод“ (изд. Българска академия на науките, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, София, 2009):

Априловската гимназия  е първото пълно средно учебно заведение в България, приемник на Габровското училище.

Първото новобългарско светско училище е Габровското

Габровското училище е първото новобългарско светско взаимно училище с национално значение. Открито е на 2/14 януари 1835. Инициатор на създаването му е В. Априлов. Априлов търси подкрепа от други „също така склонни към добро хора“. Първият от тях е Н. Ст. Палаузов, който се задължава да внася за бъдещото училище и да завещае еднаква с Априловата ежегодна сума — 2000 турски гроша.

Нови училища в цяла България – по модела на Габровското училище

След 1835 строителството и организацията на взаимни училища по модела на Габровското училище става масово явление. През 1841 Априлов отчита (при непълни данни), че за по-малко от 6 години са открити 12 училища, като всички са получили учители и учебници „от първоначалния си разсадник, малкото селище Габрово“, и със сигурност предполага, че „навсякъде ще се отворят подобни заведения […] по примера и образеца на Габровското училище “. Предвиждането е съвсем реалистично. За 10 години са основани над 50 училища; до 1868 — повече от 500.

Прочуло се и извън България, училището е посещавано от видни гости: Милош Обренович (1835), К. Огнянович (1836), Хр. Павлович (1836), В. И. Григорович (1845), Мидхат паша (1865) и др.

Габровското училище променя цялостния облик на Габрово и най-вече неговите жители. То ги просвещава наред с децата, повишава самочувствието им, стимулира стремеж към знания, възпитава отговорно обществено поведение, гражданска деятелност и взискателност. Габровци се приобщават към своето школо емоционално, душевно — обичат го, гордеят се с него, разбират емблематичното му значение за града, по примера на Априлов милеят и радеят за него.

Габровското училище се превръща в гимназия

Кулминацията в напредъка на Габровското училище настъпва при учителите Р. Каролев, Ив. Гюзелев и П. Генчев, които го преобразяват (от 1872) в първото пълно (седмокласно) средно училище (гимназия) в България, добило също национално значение; Априловската гимназия се изгражда през периода 1871/1872 — 1874/1875 учебна година като общонационално и най-значително средно училище в българските земи.

На 18 август 1878 Габровското главно мъжко училище става държавно. На 1 септември е открито под името Държавна мъжка реална гимназия.

При категоризацията на средните училища според държавния бюджет за 1890 Априловската гимназия е поставена веднага след столичните гимназии, в по-висока степен например от гимназиите в Пловдив, Стара Загора, Свищов. В очите на стотици младежи тя продължава да бъде „най-първата, най-добрата, най-желаната“ (П. Стайнов), „свят храм“ (Александър Симеонов), „свещена сграда“, чийто праг и ученици, и учителят пристъпват „с благоговеен трепет“ (Р. Райков), за нея се разказват „чудеса“ (Г. Вазов) и „непостижими неща“ (К. Вапцов), тя поставя „основите на духовния живот“ на редица поколения (А. Конов).

От 1889 то носи името Априловска гимназия.

Национална Априловска гимназия

От Държавна мъжка реална гимназия – до Национална Априловска гимназия

В по-нататъшния път на гимназията официалното й название многократно варира, учебният й план и курсът й на обучение се променят в зависимост от различни държавни документи. Нарича се Държавна мъжка Априловска гимназия (от 1889, по случай 100 години от рождението на Априлов, до 1923), Народна смесена Априловска гимназия (от 1924), Пълно единно народно училище „Васил Априлов“ (1950—1956; с ученици от детска градина до ХI клас), Средно смесено училище „Васил Априлов“ (1956—1958; достига 29 паралелки с 2000 ученици), Първа смесена гимназия „Васил Априлов“ (1958—1960; през това време има и Втора смесена гимназия), Политехническа гимназия „Васил Априлов“ (от 1960), Априловска гимназия — специализирано средно училище с хуманитарен профил (от 25 януари 1988), Национална Априловска гимназия с музей на образованието (НАГМО, от 18 август 1992), Национална Априловска гимназия (НАГ, от 2 септември 1996).

Априловската гимназия се завръща в историческата си сграда

През 1981 г. Априловската гимназия е преместена в нова сграда в квартал Радичевец (днес сграда на ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“). На 10 юни 1992 Габровският общински съвет решава училището да се настани отново в историческата сграда на Априловската гимназия (ул. „Априловска“ № 15) при запазване на Националния музей на образованието. Със Заповед № РД-14-54 от 18 август 1992 на министъра на образованието (Държавен вестник № 72, 1992) общинското средно общообразователно училище „Васил Априлов“ се преобразува в държавно училище Национална Априловска гимназия — Габрово, с Музей на образованието (НАГМО). Със Заповед № РД-14-103 на министъра на просветата И. Димитров (Държавен вестник от 2 септември 1996) училището и музеят отново стават самостоятелни институции — Национална Априловска гимназия (НАГ) и Национален музей на образованието. На 9 февруари 1998 НАГ се настанява в ремонтираната предосвобожденска сграда на АГ, която е тържествено осветена в присъствието на президента на Република България, министъра на просветата, кмета на Габрово, депутати и други официални лица и многобройни габровци. През същата година започва строежът на нов учебен корпус, чийто първи етап е завършен през 2006.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

2 януари 1835 г. – открито е Габровското Априлово училище

Повече за Националната Априловска гимназия прочетете в Онлайн енциклопедия Габрово тук.

Текстовете в статията са по книгата на Петрана Колева „Априловски свод“ (изд. Българска академия на науките, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, София, 2009). Вътрешните подзаглавия са на редакцията на Габрово Daily.