Мома Хесапчиева впечатлява писателя Антон Страшимиров да напише повестта „Габровка“

Мома Хесапчиева (1830-1905 г.) е габровката, впечатлила писателя Антон Страшимиров. Със сюжет, почерпен от нейния живот, той създава повестта „Габровка“. Писателят е приятел на един от синовете й – юриста Юрдан Тотев, но е свързан с Габрово и поради друг важен момент в живота му. На 7 май 1900 г. Антон Страшимиров се венчава за Стефана Симова  в габровската църква „Св. Йоан Предтеча“, а ритуалът е извършен от свещеник Ст. Проданов.

С „високи човешки, морални и житейски добродетели“, Мома Хесапчиева става прототип на главната героиня в Страшимировата повест.  Тя е най-голямата от четирите дъщери (от общо шест деца) на видния габровски чорбаджия и търговец Георги Хесапчиев.  Запомнена е като интелигентна и енергична жена – качества, наследени от нейния баща, но доразвити след 1853 г., когато създава семейство с Тотю Станчев (по-известен като Тотито).

Въпреки че е майка на девет сина, тя неотклонно следва съпруга си при постоянните му пътувания по търговски дела из българските земи,  в Цариград, Лондон, Манчестър, Генуа и Виена, където има търговски кантори или реализира стопански отношения с европейски партньори. При неговите отсъствия Мома Тотю Станчева умело управлява търговската му кантора в Габрово.

Обикновено нейното име се свързва със създаването и дейността на женското  дружество „Майчина грижа“. В списъка с „имената на родолюбивите лица, тукашни и отвън“, които „благоволиха да дадат помощта си  в женското благотворително дружество „Майчина грижа“ за воспитанието на бедните деца  (от женски пол) в Габрово“, Мома Тотю Станчева е записана под номер първи. Тя дарява на дружеството 10 турски лири или 1 040 гроша. След Освобождението, когато за няколко години дейността му замира, дружественият печат и документи са оставени на съхранение у Мома Т. Станчева.

Тя е опора на бедните с помощите, които им дава, и на богатите –  със съветите. Като уважаваща традициите българка, поддържа строг ред  и дисциплина в семейството, изисква взаимно уважение и доверие между всички, независимо от възрастта и социалното положение.

Пълния текст за рода на Тотю Станчев и Мома Хесапчиева може да прочетете в рубриката „Родослов“ на националния исторически сайт Сторник ТУК.

Ако се интересувате от габровска история, добре дошли сте в новия Онлайн музей на Габрово gabrovomuseum.bg, както и във Фейсбук страницата за габровска история „Габрово – живият град„.

Книгите от историческата поредица „Габрово – живият град“ на Момчил Цонев и Даниела Цонева може да откриете в книжарниците в Габрово „Том Първи“ и „Златев“,  а в София – в книжарница „Български книжици“ (ул. „Аксаков“ 10, градинката на Кристал), която предоставя възможност и за онлайн покупка:

Купете си книгата „Габрово след Освобождението. Спомени от д-р Константин Вапцов“ онлайн от „Български книжици“ ТУК

Купете си книгата „Габрово и габровци в старата книжнина. Т. 1. Пътеписи (1662-1878 г.)” онлайн от „Български книжици“ ТУК

Categories История
Avatar

Даниела Цонева е дългогодишен историк и общественик в Габрово. От 1986 до 2018 г. работи в Исторически музей – Габрово, от 1989 като уредник в отдел „История на българските земи през ХV –ХIХ век”. Автор на книгата “Габровските квартали. Родени от пътя, закърмени от реката” (2001 г.). Съавтор на историческата поредица “Габрово – живият град” и книгите „Имало едно време в Габрово” (2008, 2009), „Габрово и габровци в старата книжнина. Т. 1. Пътеписи (1662-1878 г.)” (2010), „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов” (2012). Председател на сдружение "Обществен комитет "Васил Левски" - Габрово".

error: Съдържанието на сайта е защитено от авторско право.