За Капитан дядо Никола и за Капитан чушник

Капитан дядо Никола - 1 август 1956 г.Автор: Момчил Цонев – Габрово Daily, Габрово – живият град

На 1 август 1856 г. се е състояло сражението на Капитан дядо Никола край Габрово (днес района на Шиваров мост). До 1948 г. на 1 август – първият ден на Богородичния пост, габровци правят курбан, известен като „Капитан чушник”, в памет на въстаниците от 1856 г.

Още подробности за тези събития научаваме от книгата „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов“, част от поредицата „Габрово – живият град“ на Даниела Цонева и Момчил Цонев:

До 1948 г. ежегодно в м. Радичевец се извършва молебен, произнасят се речи, възпроизвеждат се събитията, прави се курбан с постни чушки и цялото тържество завършва с народно увеселение при стария паметник до Шиваров мост. Ето какво разказва в спомените си самият д-р Константин Вапцов:

„Всяка година на 1 август гражданството излизаше, водено от градската музика и духовенството, при паметника на дядо Никола, дето се отслужваше панихида за падналите на мястото въстаници през тъмните години на робството. Заедно с народа вървеше облечен във въстаническо облекло Велю Бока [габровец, по занятие ножар, укривател на двама четници – бел. състав.], сложил на раменете си кремъклия пушка и грамаден пищов. Обкръжен биваше от тълпи деца, които го разглеждаха с грамаден интерес. Понеже замяташе единия си крак при ходене, много от децата неволно го подражаваха, което много го ядосваше. Разбира се, че имаше и много, които нарочно правеха това. Когато панихидата стигаше до „Вечная памет” и първенците на града повдигаха парастаса, Велю Бока гръмваше с пушката си и след това и с пищова си. Това беше най-важният момент от тържеството. След това той напълваше оръжието си и гръмваше на още две-три места, като не забравяше да гръмне и от моста, отдето е стрелял убитият от дядо Никола чауш. Характерно е било предубеждението в народа, че въстанието ще пропадне, защото четниците били яли на първа пост печени агнета. На всеки случай колко е било наивно населението по това време се вижда от обстоятелството, че когато дядо Никола пристигнал на горния край с момците си, от града излязла грамадна тълпа, между които много жени и деца да ги видят. И когато почнало сражението, всички се разбягали кой където свари. Баща ми, който е бил един от очевидците на боя, ми каза, че един от въстаниците на дядо Никола бил убит от чорбаджийски син, казваше му името. Това знаят и габровци, но и без това историята ни е препълнена с имена на мръсни предатели, нека спестим това.

След панихидата на площада се люшва народно хоро, след което отиваха в кръчмата на Шивара, дето поканените въстаници и опълченци се гощаваха с традиционния чушник.“

А какви всъщност са събитията от лятото на 1856 г.? Отново нека разлистим книгата „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов“:

На 31 юли четата на Капитан дядо Никола се разполага в Соколския манастир. Запознати с Възванието на капитана, габровските чорбаджии отказват да се срещнат с въстаниците, представяйки делото им за провокационно.

В късните следобедни часове на 1 август четата се установява в м. Михалевото при моста Шипка (днес Шиваров мост), където се струпват и много габровци, дошли да видят българския войвода. Между десетината заптиета и започналите да се оттеглят към Балкана въстаници започва сражение. Ранени са двама четници и едно заптие, а друго е убито. Капитан дядо Никола успява да се укрие в колиби Дончевци, Тревненско при съзаклятника си Дончо Стоянов – Казака. Тревненци обмислят възможностите за прехвърлянето му във Влашко. Посветеният в съзаклятието тревненски чорбаджия Белчо Цанев, изплашен от евентуални разкрития за участието му, предава войводата. Унесеният в дрямка след няколкодневните преживелици Капитан Никола е застрелян и обезглавен. Погребан е от селяните в градината на Дончо Стоянов, а през 1906 г. с тържествен ритуал тленните му останки са пренесени и препогребани в Трявна.

Статия за Капитан дядо Никола в Онлайн енциклопедия Gabrovowiki