Историческа колекция "Габрово - живият град" на Момчил Цонев и Даниела Цонева

Пътешественици през Възраждането – Габрово е свободолюбиво и бунтовническо

Историческа колекция "Габрово - живият град" на Момчил Цонев и Даниела Цонева
Историческа колекция „Габрово – живият град“ на Момчил Цонев и Даниела Цонева

Габрово от Възраждането е свободолюбиво, а в него живеят истински българи – така говорят за габровци чуждестранните пътешественици, които посещават балканджийският град. Български и чуждестранни пътеписи от Възраждането са събрани в книгата на Момчил Цонев и Даниела Цонева „Габрово и габровци в старата книжнина. Т.1. Пътеписи (1662-1878 г.)“, част от историческата поредица „Габрово – живият град“. Габрово Daily споделя откъси от книгата, посветени на народопсихологията на габровци:

Евлия Челеби: Боже прости ми, но Габрово е бунтовническо

Свободолюбие и бунтовнически дух – това е първата народопсихологическа черта на габровци, представена в пътеписната литература. При пътуването си от 1662 г. турският пътешественик Евлия Челеби разказва за българско хайдушко нападение в Шипченския проход срещу него и свитата му. За Габрово Евлия Челеби обобщава: “Боже прости ми, но селото е бунтовническо, не е за отсядане в него на 5-10 души. Даже докато ние бяхме там, в къщата на някои имаше стенания и плачове, някои лежаха, правейки се на болни. Всъщност ридаели роднините на хайдутите, загинали в боя с нас в планината, а лежащите като болни в много къщи били онези, които се върнали ранени. С една дума, тези селяни вършат разбойничество в Шипченската планина”.

Благодарение на дервентджийския статут на Габрово по това време и привилегията на българското му население да бъде въоръжено, то запазва свободолюбивия си “бунтовнически” мироглед. Отдалечеността от основните османски властови центрове и планинският релеф на Габрово създават в първите векове на османското владичество това специфично отношение към света, което през ХVІІІ-ХІХ век ще еволюира в т.нар. предприемчив дух на габровските търговци и занаятчии.

Киндсперг: Габровци се хвалеха, че са истински българи

През 1673 г. австриецът Йохан Христоф фон Киндсперг описва в пътните си бележки силно развитото чувство на габровци за български етнически произход. Киндсперг пише: “при това се хвалеха, че те са истински българи, давайки да се разбере, че те са храбри хора и че не бива да бъдат считани за лоши”.  Изследователят на чуждестранните пътеписи Михаил Йонов нарича тази проява на габровци пред Киндсперг “едно от малкото свидетелства за открита изява на народностно чувство и на българско самочувствие, на гордост у жителите на едно балканско село от това, че са българи” не само в пътеписите, но и в другите извори до края на ХVII век. Йонов акцентира върху факта, че това публично показване на народностна принадлежност произлиза от ниските обществени слоеве, а не от културни или политически лидери на общността, и намира в габровци сто години преди Паисий „кълновете на онези чувства, с които великият хилендарски монах възвести Българското възраждане”.

Характеристиката за свободния български дух на габровци не се променя и след почти два века съществуване в условията на чуждото владичество.  През 1871 г. унгарският пътешественик Феликс Каниц нарича Габрово „свободомислещо”.

Какво означава дервенджийският статут на Габрово?

Първият чуждестранен пътешественик, който конкретно описва функциите на дервентджийското (проходничарско) население на Габрово, е Янош Папай (1705 г.): “Това място има такава привилегия, че не дават нищо нито на турския император, нито нищо на някой друг, а пазят прохода, който е част от планината Каропнице, която се нарича Балкан”.  Действително, дервентджиите (проходничарите) в Османската империя имат привилегировано положение и данъчни облекчения, но те не са освобождавани от всички полагаеми данъци.

Габровските жители имат правото също да притежават и употребяват оръжие до началото на ХІХ век. Юридически дервентджийската служба на част от габровското население не е отменена до 30-те години на ХІХ в.

Дервентджийската служба, носена от местното население, подхранва свободолюбивия му и предприемчив дух и създава условия за самостоятелност и стопанско укрепване на селището.

Ако се интересувате от миналото на Габрово, потърсете книгите от историческата поредица „Габрово – живият град“ на Даниела Цонева и Момчил Цонев. Книгите може да откриете в габровските книжарници „Том 1″ и „Златев“, както и онлайн в сайта на „Български книжици“ ТУК. Досега в поредицата: „Имало едно време в Габрово“, „Габрово и габровци в старата книжнина. Т.1. Пътеписи (1662-1878 г.)“, „Снежно Габрово за деца“, „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов“.

Categories История
Gabrovo Daily

Габрово Daily е независима онлайн медия с новини за Габрово, Севлиево, Дряново и Трявна в разделите общество, икономика, образование, култура, спорт, история, изкуства и др. Габрово Daily е част от най-голямата онлайн медийна група в Габрово, която включва портала www.gabrovo.net, бизнес портала www.biz.gabrovo.net, Онлайн Енциклопедия Габрово www.gabrovowiki.com. От 2018 г. стартира и собствен онлайн телевизионен канал - Gabrovo.net TV. В края на 2018 г. Габрово Daily и общността "Бъдещност за Габрово" учредиха отличията "Габровец на годината". Медията Габрово Daily е създадена на 17 юни 2014 г. от Момчил Цонев - журналист, писател, културен мениджър, специалист по уеб и дигитален маркетинг, обявен за една от 10-те най-изявени млади личности на България за 2019 г. от Международната младежка камара. За контакти с нас и запитвания за партньорства и реклама: editor@gabrovodaily.info