Йосиф Соколски – габровецът, ръкоположен от папата за български архиепископ

Йосиф Соколски. Изображение: ru.wikipedia.org

Йосиф Соколски. Изображение: ru.wikipedia.org

Познаваме Йосиф Соколски като създател на Габровския Соколски манастир и на Девическия манастир в Габрово „Свето Благовещение“ (вече несъществуващ). Но част от биографията на тази любопитна историческа личност е свързана с униатското движение у нас през ХІХ век за приобщаване на българската църква към католическата.

Откриваме повече за живота на Йосиф Соколски в книгата „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов“, издадена в поредицата на Момчил Цонев и Даниела Цонева „Габрово – живият град:

Светското име на Йосиф Соколски е Иван Марков, роден е около 1780 г. в Нова махала, Габровско, днес квартал на Габрово. Замонашва се в Троянския манастир. Преди да основе манастир край Габрово, той е игумен на Тетевенския манастир „Св. Илия” (1820 – началото на 1821 г.), на Гложенския „Св. Великомъченик Георги Победоносец”(1821 – 1822 г.), на Калоферския мъжки манастир „Свето Рождество Богородично” (1826 – 1832 г.).

Важен етап в неговата духовна дейност е създаването на двата габровски манастира – Соколския „Св. Успение Богородично” (1833 г.) и Девическия „Благовещение Богородично” (1836 г.), за напредъка на които посвещава  близо 30 години от живота си.

През 1860 г. Йосиф Соколски отива в Цариград. Според историографът на Габрово д-р Петър Цончев Соколски е бил поканен от друг габровец, Никола Ст. Сапунов, „един от най-ревностните пропагандатори за унията в Цариград“. В столицата на Османската империя Соколски е спечелен за каузата на униатските дейци, които разчитат на папската намеса за разрешаване на църковния въпрос на българите. С нарочен акт от 18 декември 1860 г. българска делегация от повече от 100 души връчва на апостолическия викарий в Цариград архиепископ Павел Брунони молба за уния, т.е. за  признаване каноническата власт на папския Рим над българската църква. Зад униатското движение стои идеята за създаване на българска църква, която да е независима от Цариградската гръцка патриаршия. По това време няма отделна българска църква – такава се създава едва през 1870 г., Българската екзархия.

В началото на февруари 1861 г. Соколски е избран за глава на униатската българска община. След необходимата дипломатическа подготовка в началото на април с. г. нарочна българска делегация в състав Й. Соколски, дякон Рафаил Попов, Драган Цанков, д-р Георги Странски и Еужен Боре, главен апостолически наместник на католическата мисия в Цариград, потегля за Рим. Тържественият обред по ръкополагането на Соколски като архиепископ е извършен лично от папа Пий IХ. Завърнал се в Цариград, новият български архиепископ е утвърден със султански берат.

„Това събитие силно разтревожва руската дипломация, която, за да не загуби съвсем почва под краката си, прави възможното да спре по-нататъшния успех на униатите. Затова било решено премахването на Йосифа Соколски от Цариград и отвеждането му на безопасно място – в Русия“ – пише д-р Цончев.

Много скоро уморен и отегчен от бляскавите церемонии, от указаните му почести, Й. Соколски започва открито да изразява своето недоволство от „принуждението” да изповядва католическата вяра. Д-р Цончев пише, че след връщането си от Рим в Цариград, Соколски се разочарова и вижда „цялата пропаст, към която се е упътил и мамел народа; нещо, което го накарало да се откаже от унията доброволно и се отдалечи от отечеството си, за да спаси народа и себе си“. Под влиянието на Петко Р. Славейков, който е натоварен с нарочна мисия от руската дипломация, Соколски напуска Цариград с руски параход към Одеса. В историческата литература се говори за този случай и като за отвличане. Наложено му е да се установи в Киево-Печорската лавра, манастир в околностите на Киев, където живее 18 години до края на живота си. Йосиф Соколски умира през 1879 г. – така до смъртта му не му е позволено да се завърне в България.

Вижте статия за Йосиф Соколски в Онлайн енциклопедия Габрово Gabrovowiki

Ако се интересувате от миналото на Габрово, потърсете книгите от историческата поредица „Габрово – живият град“ на Даниела Цонева и Момчил Цонев. Книгите може да откриете в габровските книжарници „Том 1″ и „Златев“, както и онлайн в сайта на „Български книжици“ ТУК. Досега в поредицата: „Имало едно време в Габрово“, „Габрово и габровци в старата книжнина. Т.1. Пътеписи (1662-1878 г.)“, „Снежно Габрово за деца“, „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов“.