Ген. Дамян Велчев – „професионалният конспиратор“ от Габрово

Генерал Дамян Велчев, министър на войната държи реч при посещение във военно поделение, неизвестно къде, вероятно края на 1945 г. © Снимка: Изгубената България

Генерал Дамян Велчев, министър на войната държи реч при посещение във военно поделение, неизвестно къде, вероятно края на 1945 г. © Снимка: Изгубената България

На 20 февруари 1883 г. в Габрово е роден генерал-полковник Дамян Велчев. Герой от Балканската и Първата световна война, учредител на Военния съюз и организатор на три държавни преврата – Дамян Велчев е определен от Симеон Радев като „професионален конспиратор“.

Дамян Велчев завършва Военното училище в София (1903) и служи в пехотата. През Балканската война (1912-1913) командва рота в 22-ри пехотен полк, а в Първата световна война (1915-1918) – дружина в същия полк. Участва в учредяването на Военния съюз (октомври 1919) и от 1922 г. членува в неговото ръководство. При управлението на БЗНС е уволнен от армията (1921-1923).

След военния преврат на 9 юни 1923 г. е помощник-началник (1923-1926) и началник на Военното училище (1927-1928). На 5 септември 1928 г. отново е уволнен, а през 1929 г. създава Тайния военен съюз.

Дамян Велчев (на преден план), Кимон Георгиев, Георги Димитров и др. Митинг за обявяване на България за република, септември 1946г. © Снимка: Изгубената България

Дамян Велчев (на преден план), Кимон Георгиев, Георги Димитров и др. Митинг за обявяване на България за република, септември 1946г. © Снимка: Изгубената България

По време на Втората световна война (1941-1945) става член на Националния съвет на Отечествения фронт като представител на „Звено” (1943). От 9 септември 1944 до 25 септември 1946 г. заема длъжността министър на войната, а след това е извънреден и пълномощен министър на България в Швейцария (септември 1946- октомври 1947). Отказва да се завърне и е лишен от българско поданство. Умира във Франция.

Награден с военен орден „За храброст” ІІІ ст. 1 кл., ІV ст. 1 кл. и ІV ст. 2 кл.

По информация от Национален военноисторически музей и „Българска история“. Снимките в статията са от сайта „Изгубената България“, www.lostbulgaria.com.