Васил Априлов: „Габрово е главен разсадник на българското образование“

230 години от рождението на Васил Априлов през 2019 г. Източник: Габрово - живият град

230 години от рождението на Васил Априлов през 2019 г. Източник: Габрово – живият град

Габрово Daily продължава с втора част на текста за Васил Априлов от историка Даниела Цонева, публикуван в статията „Габрово в книжовното наследство на Васил Априлов“ от в. „100 вести“, бр. 9, 15 януари 2019 г., с. 5. Първата част на текста – „Васил Априлов – космополитът от Габрово“ – може да прочетете ТУК. Поредицата за Васил Априлов е посветена на 230 години от рождението на великия габровец.

Даниела Цонева е сред най-дългогодишните историци на Габрово. Председател на Сдружение „Обществен комитет „Васил Левски“ – Габрово“. Автор на книгата „Габровските квартали – родени от пътя, закърмени от реката“. Съавтор на историческата поредица „Габрово – живият град“, в която до момента са издадени „Имало едно време в Габрово” (2008, 2009), „Габрово и габровци в старата книжнина. Т. 1. Пътеписи (1662-1878 г.)” (2010), „Снежно Габрово за деца” (2011), „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов” (2012). Книгите може да откриете в габровските книжарници „Златев“ и „Том 1“, а онлайн – в „Български книжици“.

Автор: Даниела Цонева, „100 вести“, бр. 9, 15 януари 2019 г., с. 5

Габрово – „главен разсадник на българското образование“

Публицистична по своя характер, чрез своята „Денница на новобългарското образование” (1841 г.) Априлов прави „известни началото и развитието на възникващата отново новобългарска образованост”. Шест години след откриването на първото светско училище – габровското, се създава цяла мрежа от новобългарски училища – в Копривщица, Панагюрище, Сопот, Карлово, Трявна, Казанлък, Свищов и т. н. За Априлов Габровското училище „е първият зародиш на българската литература”, а Габрово – „главен разсадник на българското образование”.

Като съпоставя данните от своята „Денница” (1841 г.), в „Допълнение към Денница”-та (1842 г.) Априлов отново отделя специално внимание на Габровското училище. В 11 пункта той доказва приносите на Габрово и габровци за създаването и развитието на Габровското училище:

„Габрово първо от всички градове, паланки и села в България разбра преобразованието на Турската империя […] и побърза да се възползва от него; Габрово първо възиме[взе] смелата мисъл да започне образованието на българския народ; Габрово първо даде пример за възможността да се разпространи народната писменост; Габрово първо даде своята лепта за създаването на общо българско училище в полза на всички хора с различна състоятелност; Габрово първо видя правилно европейско учебно заведение, в което преподаваха на възпитаниците на родния им език; Габрово напечата на свои разноски началните учебни книги; Габрово първо подготви образован учител за откриване на училището; учителите, които днес заемат места в България, са изучили ланкастерската метода или в Габрово, или при отец Неофит[…] как иначе да наречем Габрово, ако не главен разсадник на българското образование?; Габрово по всякакъв начин се старае да подтиква другите градове и села в България да се откриват общи училища и успява в това”.

Габрово – „люлката на нашата литература“

И заключението на Васил Априлов е: „след всичко”, което „направи Габрово […] не подлежи на съмнение”, че „Габровското училище е първо по създаването си и като го посочва, бъдещото поколение българи с право ще казва:
„Ето  я люлката на нашата литература!”.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

21 юли 1789 г. – роден е Васил Априлов

2 октомври 1847 г. – умира благодетелят Васил Априлов

2 януари 1835 г. – открито е Габровското Априлово училище

Национална Априловска гимназия – приемникът на първото новобългарско светско училище от 1835 г.

Книгите от историческата поредица „Габрово – живият град“ може да откриете в габровските книжарници „Том 1″ и „Златев“. Досега в поредицата: „Имало едно време в Габрово“, „Габрово и габровци в старата книжнина. Т.1. Пътеписи (1662-1878 г.)“, „Снежно Габрово за деца“, „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов“.