„Габрово-Севлиево“ сред 20-те икономически центрове в България

Икономически център "Габрово-Севлиево". Източник: ИПИ

Икономически център „Габрово-Севлиево“. Източник: ИПИ

„Габрово-Севлиево“ е сред 20-те икономически центрове в България, които попадат в изследване на Института за пазарна икономика през 2017 г. Резултатите от изследването бяха публикувани на 18 януари 2018 г.

Икономически център „Габрово-Севлиево“ е съставен от две ядра на територията на област Габрово – общините Габрово и Севлиево, обединени заради географската си близост и относително високата трудова миграция помежду им. Центърът няма периферия, а профилът му е изявено индустриален. Все пак той е сред относително по-малките с дял в местната икономика от малко над 1%.

Преработващата промишленост доминира икономиката в ИЦ „Габрово-Севлиево“ с 67% от произведената продукция и 50% от наетите работещи. Средната заплата през 2015 г. е 750 лв., а безработицата през 2016 г. е ниска – 4,6%. Демографските тенденции са силно негативни – населението е намаляло с 25% от 2000 г., а работоспособното население е едва 55% от всички жители. Що се отнася до качеството на образованието, центърът се приближава до средните за страната стойности.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

ИПИ: Област Габрово е отличник по икономически индикатори

ИКОНОМИКА И ИНВЕСТИЦИИ

Произведената продукция в ИЦ „Габрово-Севлиево“ възлиза на 1,9 млрд. лв. – това е растеж с 16% за периода 2011-2015 г. Разпределението в икономиката е относително равномерно между двете общини с лек превес на Севлиево – през 2015 г. произведената продукция в община Севлиево е малко над 1 млрд. лв., докато в община Габрово е малко над 850 млн. лв. Севлиево се развива малко по-бързо от Габрово в последните години – общият ръст на икономиката на общината е 16% за периода спрямо 15% в Габрово.

Водещ отрасъл: преработваща промишленост (67% от икономиката на ИЦ „Габрово-Севлиево“ и 74% от икономиката на Севлиево)

Икономиката е доминирана от няколко големи предприятия – производителя на санитарна керамика и арматура „Идеал Стандарт – Видима“, шивашката фирма „Dzalli“, производителя на паркет „Хамбергер“ и фирмата за кабели „Емка“, като освен „Dzalli“ всички други са разположени в Севлиево. Със значителен дял са и търговията (9%) и транспортът (8%). Най- значително увеличение на продукцията има при транспорта (64%) във връзка с ръста на индустрията и дейността на няколко логистични фирми.

Преки чуждестранни инвестиции: 89% от инвестициите са в индустрията

Между 2012 и 2015 г. преките чуждестранни инвестиции (с натрупване) в Севлиево нарастват с 8%, но в Габрово те намаляват с 3%. Средно за ИЦ „Габрово-Севлиево“ те нарастват с 5% до общо 281 млн. евро в края на 2015 г. Значителен ръст – 157%, се наблюдава при търговията и транспорта благодарение на навлизането на веригите за модерна търговия и разширяването на дейността на логистичните фирми.

Ръст на дълготрайните материални активи

Наблюдава се ръст на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи и в двете общини Габрово и Севлиево. Общият растеж е 80% в периода 2012–2015 г. до общо 272 млн. лв. Разходите за ДМА са разпределени по-равномерно – 32% са в индустрията, 18% – в търговията, 14% – в професионалните дейности и научните изследвания (където се включва аутсорсингът на услуги).

ПАЗАР НА ТРУДА

33 000 души са наетите в ИЦ „Габрово-Севлиево“ в периода 2011–2015 г. – това е намаление от 4%. Повече наети има в Габрово – 59% от всички наети в ИЦ „Габрово-Севлиево“. Най-много наети – 50% от всички, са в преработващата промишленост, където на практика няма промяна, и в търговията, където са наети 12%.

Динамика на безработицата, 2011-2016 г. Икономически център "Габрово-Севлиево". Източник: ИПИ

Динамика на безработицата, 2011-2016 г. Икономически център „Габрово-Севлиево“. Източник: ИПИ

Спад на наетите се наблюдава в почти всички сектори, като най-голям е той при операциите с недвижими имоти – 51%, и професионалните дейности и научните изследвания – 31%. Значителен ръст има само при транспорта (29%) и в ИКТ сектора – 37%.

Средна брутна месечна работна заплата – 750 лв.

През 2015 г. средната брутна месечна работна заплата в центъра е 750 лв. За периода 2011-2015 г. тя е нараснала с 27%. Най-високите заплати са в ИКТ сектора в Севлиево, следвани от финансовите и застрахователните дейности в Габрово и преработващата промишленост в Севлиево. Най-ниското заплащане е в административните и спомагателни дейности – средно 412 лв./месец. Най-бързо растат заплатите в операциите с недвижими имоти в Севлиево (142%), следвани от ИКТ в Габрово (94%).

Средна месечна заплата. Икономически център "Габрово-Севлиево". Източник: ИПИ

Средна месечна заплата. Икономически център „Габрово-Севлиево“. Източник: ИПИ

Едно от най-ниските нива на безработица в страната

Коефициентът на безработица е един от най-ниските в страната – 4,89% през 2016 г. И в двете общини тенденцията е към спад на безработицата, като по-бързо коефициентът намалява в Севлиево.

ЧОВЕШКИ РЕСУРС И РАБОТНА СИЛА

25% спад в населението

Населението на център „Габрово-Севлиево“ е намаляло от 125 хил. на 94 хил. души (с 25%) в периода 2000-2016 г. Темпът на спад е относително еднакъв в двете общини, като е малко по-бърз в Севлиево (–27%). Основната причина за негативната тенденция е отрицателният естествен прираст, който достига –12,5‰ през 2016 г., или над два пъти по-неблагоприятен от средния за страната. Второстепенен фактор е и механичното движение на населението – механичният прираст е –4‰ от населението. Комбинацията от двата индикатора сочи към значителни демографски проблеми в близко бъдеще и задълбочаване на съществуващата негативна тенденция.

Намалява и делът на трудоспособното население

От 57,0% от цялото население през 2000 г. до 55,7% през 2016 г. намалява делът на трудоспособното население, като остава значително по-нисък от средните за страната 61%. Броят на трудоспособните е намалял с 19 хил. души до общо 52 хил.

Работната сила намалява по-бързо в Габрово (–29%), отколкото в Севлиево (–22%). Коефициентът на демографско заместване също чертае негативни перспективи – той е едва 50% при средно 63% за страната, което означава, че на мястото на всеки двама, които напускат работната сила, в нея влиза само един човек.

ОБРАЗОВАНИЕ И УЧИЛИЩА В ГАБРОВО И СЕВЛИЕВО

Професионалното образование в Габрово е представено от строително училище (с 80 открити места според план-приема за 2016/2017 г.), техническо училище, в което обучението е насочено към компютрите и компютърните системи (75 места), транспортната техника (25 места) и текстила (35 места), и гимназия по туризъм, която подготвя икономисти (25 места), хотелиери (25 места), ресторантьори (50 места) и готвачи (35 места).

Севлиево има две професионални училища – едното подготвя машинни техници и електротехници (100 места) и компютърни специалисти (50 места), а другото – работници в сферата на керамиката и силикатите (60 места), дървообработването (13 места) и селското стопанство (25 места).

Сред по-значимите профилирани училища в Габрово е Априловската гимназия с чуждоезиков и хуманитарен профил, която често се класира на предни позиции при външните оценявания, както и ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“.

В Габрово има и Технически университет, който предлага висше образование, съсредоточено върху електрониката и компютърните технологии.

Образователната структура е доста сходна с тази в страната – при преброяването от 2011 г. с висше образование са 19% от населението й, а със средно – 50%.

Средната оценка на матурата по БЕЛ през 2016 г. е „добър“ 4,15 – много близка до средната за страната оценка „добър“ 4,17. Оценката в Севлиево е много по-ниска – 3,81 срещу 4,32 в Габрово.

ИНФРАСТРУКТУРА

Липсата на добри и бързи инфраструктурни връзки между Северна и Южна България влияе на границите на икономическите центрове в страната. Наблюдава се струпване на няколко икономически центъра в Централна България от двете страни на Стара планина – на юг от Балкана това са „Сопот“, „Казанлък“, „Стара Загора“ и „Раднево“, а на север са разположени други два икономически центъра – „Габрово-Севлиево“ и „Велико Търново“.

Липсата на адекватна инфраструктурна свързаност през планината възпрепятства връзките между икономически активните територии от двете страни на планината и де факто ограничава потенциала им за растеж.

Пълния текст на изследването на ИПИ за ИЦ „Габрово-Севлиево“ четете тук.

Обобщена информация на ИПИ за икономическите центрове в България четете тук.