„Плаващите кейове“ на Христо Явашев – Кристо: Камино де Изео

"Плаващите кейове" на Христо Явашев - Кристо © Ива Съйкова

„Плаващите кейове“ на Христо Явашев – Кристо © Ива Съйкова

Рубриката ни „Ах, този арт“ представя авторския текст на Ива Съйкова от галерия „Орловска 10“ за най-новия проект на габровеца Христо Явашев – Кристо – „Плаващите кейове“ на италианското езеро Изео. От 18 юни до 3 юли Кристо, който е известен с мащабните си пространствени произведения по цял свят, направи възможно хората да ходят по вода.

© Ива Съйкова

© Ива Съйкова

По стъпките на други стъпки, направени преди теб, тръгваш, ходиш, посядваш за съзерцание, за да успокоиш пулса си… Оставяш се на вълните, които те люлеят, на вятъра, който с благодарност приемаш да се закача с теб, на слънцето, жарко и на моменти безмилостно усмихнато. Вървиш и не спираш, започваш с неизменната първа стъпка, с порива на любопитстващ, с тръпката от неизвестното…стъпките стават много, брои ги времето и ги превръща в разстояния, преодолени и оправдаващи цената до целта.

© Ива Съйкова

© Ива Съйкова

Златните отблясъци на тънките втъкани нишки, контрастът с тъмносинята вода. Босите крака на милион и триста хиляди многолики и смирени хора, един цял народ на поход, като на поклонение пред свободния дух.

Камино дe Изео!

© Ива Съйкова

© Ива Съйкова

Бели, жълти, червени и черни ходила чертаят новите връзки, новите мостове, които няколко поколения мръсна политика се опитват да изгорят. Възгласите „Благодарим ти, Кристо” и „Браво” се извисяват навсякъде. Извикани с цяло гърло и с искрена радост. Преминавайки разстоянието между островите и континента, този порив на радостта те завладява и енергията край теб и в теб вибрира с честотата на детската душа.

Ива Съйкова

Ива Съйкова

Аурата на това гигантско произведение е искряща, в хармония със света наоколо, природата и  човешките души. Апотеоз на щастието от споделените крачки, от възможността да вървиш по водата, а същевременно да си по въздух, от  обединението и някак лекото приемане  на различията, на толерантност, еманация на нещо довяно от друг, енигматичен  свят, по-добър, по- чист и благодарен.

© Ива Съйкова

© Ива Съйкова

Всеки миг от денонощието е изненадващ, цветовете на златната тъкан се променят в синхрон с ъгъла на слънцето или отсъствието му. Водата се вълнува по-силно при залез, вятърът е непредсказуем…

Отказвам да мисля за статистика!

Колко метра плат? Колко време за построяване и колко за разваляне? Колко средства? Колко години борба, за да се сбъдне? Това вече е написано и изказано хиляди пъти!

Защото изкуството е един постоянен, инатлив опит за летене, за преодоляване на тежестта на земното притегляне и спешна операция за премахване пердетата от очите…

Защото  изкуството измества  личния ти  център и взривява замъглените ти сетива, промива заблатяването и оставя  трайни връзки между островите и континенталната суша вътре в теб, надува платната на малката ти платноходка към посоки непознати и неизследвани, сбъдва мечта – успяла  съзнателно или подсъзнателно да те промени и, приемайки я, да предадеш напред  устрема…

© Ива Съйкова

© Ива Съйкова

… и  ето в такива мигове на проясняване  напира желанието да извикаш искрено: „Благодаря, Христо Явашев и Жан Клод!”. И нека вятърът носи тази споделеност – детски син балон – от тук до края на света!