Момчил Цонев: Изкуство, труд и постоянство

Момчил Цонев

Момчил Цонев

Момчил Цонев е създател и главен редактор на онлайн медията Габрово Daily. Автор е на 4 книги за Габрово – „Имало едно време в Габрово”, „Габрово и габровци в старата книжнина. Т. 1. Пътеписи (1662-1878 г.)”, „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов” (трите в съавторство с историка Даниела Цонева) и „Снежно Габрово за деца”. Създател на първата онлайн енциклопедия за Габрово Gabrovowiki, на най-популярния клип за Габрово „Щастливо Габрово / Happy Gabrovo“ и на първата компютърна игра за Габрово Gabroville. Създател на портала за Габрово gabrovo.net и на бизнес портала biz.gabrovo.net, който представя 20 от най-успешните съвременни предприемачи в Габрово. През 2017 г. предстои да организира първия Международен фестивал за градски изкуства и щастие „6Fest“ в Габрово.

Този текст е моята равносметка за последните 10 години, в които се занимавам с култура и изкуства в Габрово.

Страстта към първите неща

Габрово е градът на първите неща – първото новобългарско светско училище, първата модерна фабрика в България, първият град със собствена „планета“, първият музей на открито, първият министър-председател на България, първата лекарка, първият живописец… Габровска е максимата „Когато по света се заговори за нещо, в Габрово то вече се прави“. Габровци винаги са били новатори – такава ги е създала природата на Балкана, да намират решения въпреки трудностите. Така те са станали пазители на прохода, занаятчии и търговци на три континента, фабриканти, дарители.

Тази страст да бъдеш първи, да бъдеш новатор води и мен. Да, това е по-трудният път. Всички знаем за паметната 1835 г. и откриването на Габровското училище. Но малко хора знаят, че делото на Априлов и на Габровското училище е на път да пропадне през Възраждането. Заради конфликти първият учител Неофит Рилски напуска Габрово и училището още през 1837 г. Отново след конфликт през 1860 г. учителят и бъдещ първи премиер на България Тодор Бурмов също напуска Габрово. През 1865 г. няколко габровски учители са арестувани, а главното училище в Габрово било закрито за месец. Строителството на сградата на днешната Априловска гимназия се бави 20 години – от полагането на първия камък през 1851 г. до 1872-1873 г.

Недоволство предизвикал и първият габровски фабрикант, доайенът на българския Манчестър – Иван К. Калпазанов. Причината – заради фабриката му пострадала домашната текстилна дейност и малките производители.

Волята на големия габровски индустриалец и дарител Пенчо Семов не е изпълнена – големият габровец умира на 10 юли 1945 година. При национализацията от 1947 г. средствата му, предвидени за широка благотворителна дейност, са блокирани. Зданието „Парахода“ не е превърнато в девически пансион, а прословутата вила на Семов – в старопиталище, каквато е волята му.

Да, пътят на новаторите е труден. И трябва да помним какво са направили те за Габрово и за България. В паметта на историята са останалите именно имената на Априлов, Калпазанов и Семов. И тяхното дело. И това е най-важното. Въпреки препятствията по пътя им.

Нашата цел днес трябва да бъде да приличаме поне малко на Априлов, Калпазанов и Семов. Защото страстта им към първите неща и към новаторството трябва да има реални продължители и днес. Тук и сега.

Активно се занимавам с култура и изкуства в Габрово точно от 10 години. За да остане нещо и след мен в Габрово, за да бъда новатор и да се говори за Габрово и извън рамките на града – така се появи първата Онлайн енциклопедия Габрово Gabrovowiki през 2013 г., първата детска книжка за Габрово „Снежно Габрово за деца“ през 2011 г., първата компютърна игра за Габрово Gabroville през 2015 г. Така се роди през 2014 г. и идеята за нова модерна медия – Габрово Daily.

Есента на 2014 г. „Щастливо Габрово“. Прекрасни 5 дни, в които снимахме с екипа най-красивите места на Габрово. Летяхме от една снимачна локация към друга с режисьора Симеон Сокеров. Заснехме над 170 души – млади и възрастни, габровци и чужденци (чак от Австралия и Нова Зеландия, дошли на гости на Габрово), хора на танца и театъра, спортисти. Прекрасна енергия, с която да покажем най-вече на света нашето Габрово. И резултатът не закъсня – само за месец след премиерата си „Щастливо Габрово“ стана най-гледания габровски клип в YouTube. Две години и половина по-късно продължава да е най-популярния габровски клип.

10 години книги, събития, онлайн проекти за Габрово. И не спирам с развитието на тези идеи. За 3-годишния рожден ден на Габрово Daily през 2017 г. читателите на медията могат да очакват нови изненади. Играта Gabroville ще има нови нива. Gabrovowiki продължава да се развива с нови статии. За да бъдат живи. Поредицата от исторически издания за нашия град носи заглавието „Габрово – живият град“. Мнозина коментират „Но живо ли е Габрово днес?“ И са прави да питат и да болеят за града. Името „Габрово – живият град“ се роди като име на историческа поредица, която да покаже най-живите събития, факти, хора на Габрово от развитието му като селище.

Това е историята. А настоящето е наше. Какво ще пише за Габрово от началото на ХХІ век, зависи от нас. Светът се променя, светът преживява трудности, България и Габрово също. Ако перифразирам Кенеди, бих добавил – Не питайте какво Габрово може да направи за вас, а се запитайте какво вие можете да направите за Габрово. При цялото величие на приноса си за Габрово, Априлов скромно казва: „Каквото можах – направих, по-хубаво нека направят могъщи“. Толкова „немогъщо“ дело като Априловото да направим днес, стига ни. По-хубаво нека направят следващите.

Посочените проекти в статията се реализират чрез сдружение „Обществен комитет „Васил Левски“ – Габрово. Повече за дейността на сдружението може да прочетете на неговия сайт тук.

Изкуство, труд и постоянство

Девизът на Габрово е „Труд и постоянство“, може да го откриете на герба на града. Този девиз е олицетворение на една от най-устойчивите габровски черти, тръгвайки още от трудолюбието на габровските занаятчии от Възраждането. Предприемчивият Иван К. Калпазанов – първият индустриалец на Габрово – имал следния девиз: „Труди се, постоянствай, не бой се“. Мотото на големия Пенчо Семов е прекрасно – „Любов, труд и постоянство“. „Щом любов нямам, нищо не съм“ – казва апостол Павел в Първо послание до Коринтяните.

През 2015 г. озаглавих проекта за създаването на първата компютърна игра за Габрово Gabroville – „Българският МанчестАРТ – Изкуство, труд и постоянство“. Днес преоткривам мотото „Изкуство, труд и постоянство“ като дълбоко свързано с работата ми. И си обещавам да продължа да го следвам като мото.

Българският МанчестАРТ

„Българският МанчестАРТ“ се роди като име на проекта за клипа „Щастливо Габрово“ през 2014 г. – проектът „Българският МанчестАРТ“. Модул „Фабрика за щастие“. Това име е игра на думи между „Българския Манчестър“ – прозвището на индустриалния център Габрово – и изкуството. „Българският МанчестАРТ“ е идеята ми в град с индустриални традиции да се прави и развива изкуство. Да, Габрово не е артистична столица като Пловдив. Но Габрово е столица на хумора! Но защо да не е и столица на изкуствата? Та нали Габрово има устойчива карнавална традиция, която датира още от епохата на Възраждането и т.нар. „Олелийня“ (народен празник с увеселителен характер). В началото на ХХ век Олелийнята се трансформира в карнавално (маскарадно) шествие. През втората половина на ХХ век, благодарение и на появата на Дома на хумора и сатирата, карнавалът в Габрово оформя и познатия ни съвременен облик. Та не е ли изкуство да създаваш карнавал?

Габрово – карнавалната и фестивална столица на България

Габрово не е Пловдив, не е и София. Но Габрово е столицата на карнавала. И Габрово може да бъде карнавална и фестивална столица на България. И това е мисията, на която искам да се посветя сега. Затова и през 2017 г. усилията ми са насочени към организирането и провеждането на първия Международен фестивал за градски изкуства и щастие „6Fest“. Точно в дните на Карнавала в Габрово – от 19 до 21 май. С уличен театър, цирково и комедийно изкуство, пърформанси с карнавални костюми, живи статуи, шоу на кокили, огнено и светлинно представление, работилници. Очаквайте съвсем скоро и още новини за фестивала.

Момчил Цонев

Коментари