Габровският джазмен Илко Илиев спечели награда за есе в международен литературен конкурс

Илко Илиев

Илко Илиев. Снимка: Личен архив

Габровският джазов музикант Илко Илиев беше удостоен със специална награда за есе в първото издание на Международния литературен конкурс „Небесни меридиани” – гр. Бат Ям /Израел/.

Илко Илиев е познат на габровската общественост най-вече като музикант, аранжор, композитор, част от „Биг бенд Габрово”, „Диксиленд Габрово”, „Суинг дикси бенд Габрово” и др. Но всъщност музикантът е изкушен и от литературата – той е автор на книги и публикации в периодичния печат.

Грамота на Илко Илиев за специална награда за есе в първото издание на Международния литературен конкурс „Небесни меридиани”

Грамота на Илко Илиев за специална награда за есе в първото издание на Международния литературен конкурс „Небесни меридиани”

Представяме на вашето внимание награденото есе на Илко Илиев:

Помагай ни, Господи, да се преборим със себе си!

Илко ИЛИЕВ

Лятото свърши, а с него и отпускарските настроения.

Свободата да станеш късно, да се разходиш по пижама от балкон на балкон и с първото си сутрешно кафе да се замислиш за най-приятните неща, които ти предстоят. С нищо несравнимото усещане, че нещо зрее в теб и може би точно днес ще успееш да решиш някой заплетен музикален ребус, измъчил до болка изтерзаното ти от непрестанно съзерцаване самовглъбено вдъхновение. Или новото хрумване, озарило като светкавица нищо не подозиращото ти съществуване. И после трепетното ти докосване до клавишите, за да облечеш в звуци тези магнитни амплитуди в тебе, бушуващи с неподозирана сила някъде дълбоко в особено чувствителната ти музикантска душа… Всичко това – без да се притесняваш от нечии нервни и недоброжелателни изблици, задължителните и скучни служебни срещи и цялото онова напразно прахосано време, далеч от желаното съприкосновение с любимата музика.

Може би Момчето не беше полезно най-напред за себе си. Може би прекалено много се отдаваше на своето любимо занимание… Като някой градинар, който с години и с неподозирана любов отглежда и експериментира разни видове растения, цветя и облагородени от неговата ръка нови сортове плодни дръвчета… Или, да речем, някой изобретател, творящ нова невиждана до сега машина, след години разбрал големия си и пореден свой неуспех.

Кой може да каже къде е щастието?

Кой може да твърди с абсолютна сигурност, къде е истината? Или пък, кое дело на човека ще преживее неговите земни дни?… Може ли някой сам да определи за себе си, дали през целия си живот на земята е бил щастлив или пък нещастен?… Защо само с практичното се отъждествява най-удачното поведение на индивида! И къде остана онова духовно начало, крепило човечеството през вековете?…

Всяко нещо с времето си.

Но някои неща просто нямат време. Като вдъхновението например. Или го имаш, или го нямаш. Друг е въпросът, дали си подготвен когато дойде. Махнеш ли с ръка, птичето отлита. Никой не знае дали пак ще се върне. Или, ако пак кацне на рамото ти, дали ще е същото!…

Кой може да каже, коя е твоята мисия на земята?… Дали пък освен живота, това не е най-голямото тайнство, определено ни от Всевишния?…

Мисълта изпреварва стъпките на хората. Вярата в доброто окриля надеждата. Човеколюбието помага на грешните по света да красят с делата си този великолепен дар на Твореца – живота.

Всеки според силите си. И според възможностите. Вън или вътре в страната… Но не бива да забравя само едно – какъв му е „корена”. И от къде иде.

Може да се лута по своя път. Да се връща… Но няма право да върви ей тъй, безпаметно. И да се люшка насам-натам, където го отвее вятърът. Без цел накъде?…

Всеки разбира честността по свой начин. Но може ли да бъдеш честен със себе си, а с останалите – не?… И това, което е добро за теб, същото ли е и за другите?…

Помагай ни, Господи, в нашите заблуди, стремления и дребнави страсти. Опресни ума ни, за да не се изкушаваме от жалкото боричкане за власт, сребролюбие и отвратителното ни славолюбие. Дай ни разум и сила да се преборим със себе си. И с нашето безразличие – към себеподобните и цялата заобикаляща ни природа.

Помагай ни, Господи! Умоляваме те!

Есето е публикувано в „ТЪГА ПО СЛЪНЧЕВА ВОДА”- сборник статии, разкази и есета на автора. Издателска къща „Луна” – Габрово, 2005. Българска, първо издание. ISBN 954 – 8348 – 73 – X

Повече за биографията на Илко Илиев може да прочетете от статията в Онлайн енциклопедия Габрово Gabrovowiki тук

Коментари