Денимир Велчев

В памет на Денимир Велчев, който ще продължи да вдъхновява

Денимир ВелчевГабровецът и Априловец Денимир Велчев ни напусна на 21 септември след продължителна борба с болестта. Разказахме ви за него в началото на 2015 г. Ще ви припомним част от талантите на Денимир:

Денимир има разностранни таланти – през 2003 г. печели националния конкурс по ораторско майсторство на английски език; той рисува, пише текстове и музика за рап групата „Забив“. Възпитаник е на Националната Априловска гимназия. Освен това е изиграл няколко главни роли в постановките на университетския театър във Велико Търново, където през 2007 г. завърши Приложна лингвистика с английски и японски език. През 2009 неговата новела „Последната страница“ спечели конкурса „Новелови награди“. Малко хора също така знаят, че името му е включено в Kнигата на бележитите габровци за XX век. Денимир е и един от първите комици в България, които правят stand-up comedy. От 2012 работи за образователната онлайн платформа „Уча.се“ и прави уроци по история за 8 и 9 клас.

Дарин Маджаров, основателят на платформата за видео уроци „Уча.се“, сподели в специално видео за Денимир: „Нашият колега Денимир почина и искаме да ви разкажем колко велик беше! Гордеем се, че познавахме този голям мъж и нека неговата история вдъхновява всички нас и вас как всеки ден да живеем и да се раздаваме, за да правим добро!

Денимир се бореше с болестта и избра последните 3 години от живота си да работи здраво и да създаде над 200 видео урока по история за 8. и 9. клас и химия. Направи този избор, а със сигурност можеше да пътува и да се наслаждава на живота. Там е работата, че за великите хора като него да се наслаждаваш на живота означава да оставиш нещо голямо и смислено след себе си, което движи човечеството напред!“

Видеото „Денимир, един велик човек!“ може да гледате тук:

Денимир е един от първите членове на творческия екип на „Уча.се“. Във визитката за него в образователния сайт може да прочетем любимата история на Денимир в „Уча.се“: „Любимата ми история в Уча.се е как в коментарите от един урок ме поправиха за една историческа дата и след проверка в учебника, побързах да се поправя. Оказа се, че датата е сбъркана в учебника, а аз съм бил прав в началото. Това ми напомня на много моменти, в които мислейки, че дадена врата е заключена, тя не се отваря, колкото и силно да натискам. След това някой ми казва, че всъщност е отключена и я отварям без усилие. Често нашето подсъзнание ни дърпа назад и трябва винаги да имаме увереност в себе си, а това идва с практика. Упражняваме ли се достатъчно в насоката, в която желаем да успеем, нищо не може да ни спре.“

За Денимир ни разказа своя спомен и Мария Николова – бивш преподавател по химия в Националната Априловска гимназия и част от екипа на „Уча.се“:

Лятната фиеста Денимир Велчев

Автор: Мария Николова

Когато за първи път се взрях в бездънните сини очи на Дени ми отвърна Вселена. Дяволита искрица ирония, дълбок ум, щипка присмех и лека тъга. И ослепителна усмивка. Дени бе интелектуален исполин, но никога не се натрапваше. Слушаше дълго и мълчаливо, но умът, очите и душата му виждаха и усещаха всичко. И изведнъж в най-подходящия момент ще направи точния коментар, ей тъй, винаги на силно време и винаги с хумор.

От дъщеря ми, „заек“ в НАГ чух за първи път за Дени – любимец на гимназията, героят, когото всички знаят не само заради пословичните 204 сантиметра. Момчето, по чиято немерена реч, независимо устна или писмена, на български или на английски, се равняваха поколенията след него. Момчето, за което посмъртно са написани тези редове: „… Денимир не е обикновен човек… и не може да бъде измерен в телесните граници на преходната материя на плътта… Той е явление… енергия, която не може да бъде изгубена… Велик дух! Трансцедентална субстанция, която никога не може да съществува в минало време…”(Станислава Янева)

С Дени се запознах преди 4 години. Събра ни Дарин Маджаров и каузата на образователната  платформа Уча.се. Докато с Дарин се борехме с уроците по химия Дени сам правеше най-прекрасно илюстрираните уроци по история, в които логиката и информацията, събирана от безброй източници надничаха от всяко второ изречение. Дени рисуваше, разказваше, обясняваше и се забавляваше, преподавайки история – голямото му хоби. Неподправеното му чувство за хумор увлича децата и те неусетно учат, при това с лекота и удоволствие.

Декември 2012 година. Част от екипа на създаващото се Уча.се. На втори план само поради ръста – Денимир
Декември 2012 година. Част от екипа на създаващото се Уча.се. На втори план само поради ръста – Денимир

Дени остави за младите българи над 200 видео урока по история и дори няколко по химия. Дарин го убеди да се захване с предизвикателството на химията по доста любопитен начин. Дени и Дарко ми гостуваха. Дени тъкмо се беше върнал от София, от поредното си участие в Студио 5, където имаше представления като стенд-ап комик. Ако не сте гледали негови изпълнения препоръчвам ви ги, има ги в Ю тюб. И типично за българи на маса…заговорихме за работа. Дарин предложи да работим с Дени. Милият Дени, той първо подскочи, после се засмя и каза, че по химия едва е изкарвал тройка и нищо не разбира от тази наука. Тогава Дарко му каза, че това е най-добрият вариант – щом той успее да разбере уроците, то ще успее да ги предаде на децата по най-подходящия начин щото и те да ги разберат. Така и стана. Дени направи няколко прекрасни урока, след което здравето не му позволи да работи.

Илюстрация на Денимир към урок по химия за 7. Клас – Седемте прости вещества с двуатомни молекули
Илюстрация на Денимир към урок по химия за 7. Клас – Седемте прости вещества с двуатомни молекули

Но колкото и тежко да му беше, финият човек Дени не се предаде до последния миг, дори имаше силата да напише: „…Хубавото на това да носиш такава тежка болест в себе си е, че всички ти изглеждат толкова повърхностни и ти идва да се смееш с пълен глас на жалките им оплаквания и опитите им да сравняват проблемите си. Жертви, всички около мен са жертви. Болестта е дар, за да видя нещата такива, каквито са. Болестта е пречистване. Болестта е мъдрост. Казват, че изпитанята не идват, ако не можем да се справим с тях. Трябва само да се разграничим от жертвите и да продължим напред. Имам добро предчувствие. Аз ще оздравея. Вече съм оздравял, защото съм тук и се боря…“

Дени бе художник, писател, илюстратор, лингвист, автор на текстове и музика за рап, артист, любопитен за Света и критичен най-вече към себе си. Изискваше от себе си и вярваше: „…Това ми напомня на много моменти, в които мислейки, че дадена врата е заключена, тя не се отваря, колкото и силно да натискам. След това някой ми казва, че всъщност е отключена и я отварям без усилие. Често нашето подсъзнание ни дърпа назад и трябва винаги да имаме увереност в себе си, а това идва с практика. Упражняваме ли се достатъчно в насоката, в която желаем да успеем, нищо не може да ни спре…“

Дени напусна този свят на прага на есента. Защото въпреки лудостта от цветове есента не му отива. Есента е сезон за старците по сърце. Неспокойният му дух остава в радостния прибой, кървавите залези над върховете и топлия полъх на морския бриз. Лятото с нажежената земя и трептящото електричество в небето са тези, които му подхождат. Защото Дени бе и ще остане лятна фиеста.

error: Съдържанието на сайта е защитено от авторско право.